Притискам я.
— Но какво искаш, Холи? Какво бъдеще? Какво възнамеряваш да направиш с живота си, след като излезеш от тук? — Старая се тонът ми да е равен, но усещам вкуса на собствените си думи.
Тя отново се усмихва невинно. Лази ми по нервите и й е приятно.
— Тепърва ще видим. Засега искам само да изляза от тук. За после не знам. Ще почакаме и ще се изясни, нали? Но очаквай… велики дела, Ерин. Велики дела. — И смразяващата усмивка се връща.
Поглеждам към Амал. И той ме поглежда. Това е абсолютно ужасяващият вид на нещата.
— Благодаря, Холи. Фантастично начало. За днес стига — казвам аз и изключвам камерата.
6
Петък, 29 юли
Предаването на булката
Даваме вечеря. Знам, че вероятно не е най-подходящият момент, като се има предвид всичко, което се случва в момента, но сватбата наближава бързо. Остават пет седмици, а аз още не съм помолила някого за изключително важна услуга.
Ще пристигнат след час. Още не съм се преоблякла или изкъпала, нито пък съм започнала да готвя. Ще бъде печено пиле. Не знам защо. Сигурно защото е бързо, лесно и е нещо, което с Марк можем да сготвим заедно. Той подготвя месото, аз — гарнитурата. Когато го отбелязах преди време, на Марк му допадна като метафора за връзката ни. Рядък миг на лекота. Шегата бързо се изпари обаче и сега стоя сама в свръхмодерната ни кухня и се взирам в студеното месесто пиле и купчината зеленчуци.
Марк не се справя добре, затова закъснях днес. Изпратих го да се приготви. Минала е седмица от уволнението му и оттогава той само снове — в дневната, в спалнята, в банята, бос и крещи по телефона на хора в Ню Йорк, Германия, Копенхаген, Китай. Имаме нужда да си починем една вечер. Аз имам нужда от почивка една вечер.
Поканила съм Фред Дейви и съпругата му Нанси на вечеря днес. Планираме го вече от месец. Като роднини са ни. Фред ми помага и ме подкрепя още откакто се запознахме по време на първата ми работа. А прелестната Нанси е една от най-сърдечните и мили жени, които познавам, и не пропуска рожден ден, откриване или събиране. Моето сурогатно семейство, моята импровизирана опорна система.
Марк още не се е появил в кухнята, затова се залавям с храната сама. Той говори по телефона вече половин час, опитва се да тръгне по следата до поредната възможност за нова работа. Оказва се, че оглеждането, което спомена сутринта в деня на годишнината ни, не е довело до нищо и въпросният „приятел“' в Ню Йорк всъщност е натопил Марк, а в крайна сметка и двама ни в тази каша.
Когато се прибрах у дома в деня, когато той изгуби работата си, Марк вече се беше досетил, че Андрю от Ню Йорк е виновникът за всичко. Андрю звъннал в кабинета на Марк и объркал гласа на Грег с този на Марк — нямам представа как е станало, защото Грег е от Глазгоу. Както и да е, Андрю взел Грег за Марк и му казал, че някой от нюйоркския офис ще му звънне по-късно през деня с предложение за работа. И Грег, каквото е нищожество, със сигурност грейнал от радост, отишъл право при шефа им и го осведомил за телефонния разговор.
Андрю от Ню Йорк явно не приел добре обвинението за участието си в бъркотията и в резултат провалил предложението за работа. Всички тези ходове целели единствено да му спестят унижението да се извини за грешката, която е допуснал. В света на банковото дело обаче извинението е проява на слабост. Слабостта не вдъхва доверие, а както всички знаем, пазарът се гради на доверие. Бичи пазар — печелиш, мечи пазар — губиш.
В резултат Марк е без работа, стои полугол в дневната ни и крещи по домашния телефон.
Уверява ме, че не всичко е загубено. Говорил бил с Рафи и с още няколко приятели от службата и се оказва, че има поне три възможности, ако не и повече. Просто трябвало да стисне зъби за няколко седмици. Нищо повече не можел да направи на този етап. А дори да получел предложението, можел да започне едва след два месеца, тоест в средата на септември. Принудителна почивка.
Във всеки друг период от живота си щях да полудея от радост, но сега, когато снимките действително започнаха, ще бъда затрупана с работа до сватбата. Неподходящ момент.
И ето че той се появява в кухнята като по даден знак — изкъпан и преоблечен. Усмихва ми се, изглежда превъзходно. С бяла риза и току-що парфюмиран, хваща ме за ръка и ме завърта. Понасяме се в кратък беззвучен танц из кухнята, после той ме отдалечава с изпъната ръка от себе си и казва:
— Сега аз поемам. Качвай се горе и се направи още по-красива. Да видим дали ще можеш!