Грабва кърпата за съдове и през смях ме прогонва от кухнята като с камшик.
За някои хора тази промяна може и да е смущаваща, но аз харесвам това у Марк. Той умее да се променя светкавично, да разделя нещата. Владее емоциите си. Знае, че тази вечер имам нужда от него, затова е тук.
Горе не мога да реша какво да облека. Иска ми се да изглежда, че съм се постарала специално, но не прекомерно. Деликатно равновесие.
Тази вечер ще помоля Фред да ме заведе до олтара. Фред не ми е роднина, обаче ми е като баща. Уважавам го. Обичам го и ми се иска да вярвам, че и той ме обича. Както и да е, мразя да говоря за семейството си. Според мен хората придават прекалено голямо значение на това откъде идваме и недостатъчно — на това накъде отиваме, но все пак… май трябва да ви разкажа за семейството си, за да разберете.
Майка ми беше млада, красива и умна. Работеше много, управляваше компания и я обичах толкова силно, че мисълта за нея ми причинява болка. Затова не мисля. Тя умря. Колата й излязла от пътя и се претърколила върху железопътни релси една нощ преди двайсет години. Татко ми се обади в пансиона на следващия ден да ми съобщи. Вечерта дойде да ме вземе. Една седмица не ходих на училище. Имаше погребение. След това татко прие работа в Саудитска Арабия. Виждах го през ваканциите, когато ходех при него. На шестнайсет престанах да ходя, предпочитах да отивам в къщите на свои приятелки. Татко се ожени повторно и има две деца: Клоуи на шестнайсет и Пол на десет. Няма да може да дойде на сватбата ми. И, честно казано, се радвам. Напоследък никакъв го няма. Преди две години му ходих на гости. Спах в спалня за гости. Знам, че в мое лице вижда майка ми, защото и аз виждам само нея, когато погледна него. Е, това е. Толкова по въпроса.
Когато най-сетне слизам долу, във въздуха се носят упойващите аромати на вечерята. Масата е сложена. Най-хубавите чинии, най-хубавите чаши, шампанско, Марк дори е измъкнал отнякъде платнените салфетки. Боже, дори не знаех, че имаме. Усмихва ми се до уши, когато влизам, дълбоките му кафяви очи се плъзват по очертанията на тялото ми под роклята. Спрях се на семпла черна кадифена рокля, тъмната ми коса е прибрана, за да се виждат дългите златни обеци, които Марк ми подари за рождения ден.
— Превъзходно — казва той, измервайки ме с очи от глава до пети, докато пали последната свещ.
Поглеждам го мълчаливо. Напрегната съм. Стои с масивните си гърди, красив. Забелязва тревогата ми. Зарязва каквото прави и се приближава.
— Всичко ще бъде наред. Молиш го за нещо прекрасно. Нещата ще се подредят — прошепва в ухото ми и ме притиска към себе си.
— Ами ако той попита за тях? — поглеждам го аз.
Не мога отново да говоря за това. Не искам да мисля за нея.
— Той те познава. Знае, че има причини да го помолиш. А ако те попита, ще се справим заедно, ясно?
Марк се отдръпва и ме поглежда в очите. Кимвам неохотно.
— Добре.
— Вярваш ли ми? — пита ме.
— Безусловно.
— Ами добре тогава! — усмихва се той. — Хайде да си устроим една страхотна вечеря.
В този момент на вратата се звъни.
7
Сряда, 3 август
Булчинската рокля
Дружелюбна ирландка подгъва булчинската ми рокля на нивото на коленете ми. Казва се Мери. Стоя, обвита в деликатния крепдешин, и наблюдавам цялата сцена сякаш отдалече, не знам какво чувствам. Каро, моят сватбен агент, също наблюдава. Тя ми помогна да намеря роклята. Познава дизайнери на костюми за киното. Те разполагат с много облекла от отминали епохи — купуват ги на търгове, правят им копия за филмовите продукции, после ги разпродават онлайн. В безукорно състояние. Тази рокля е от тях. Идеална е.
Дошли сме в шивашко ателие на Савил Роу за няколко дребни поправки. Не е нужно много, роклята ми е напълно по мярка.
Собственикът на ателието посещавал бащата на Каро, докато бил жив. Не съм сигурна как е починал, сигурно от сърдечен удар, но бил стар. Станал баща на доста напреднала възраст, мисля, че тя го помни шейсет-седемдесетгодишен. Не знам много за него — само незначителни подробности, които са се прокрадвали в разговорите, но съвсем малобройни. В тоалетната на долния етаж в къщата й виси поставен в рамка чек за един милион британски лири на негово име. Самата къща, чийто единствен наследник е Каро, е пететажна, намира се в „Хампстед“ и отзад има градина с големината на Ръсел Скуеър. Баща й е бил истински милионер от старата школа, поне това успявам да заключа. В дневната имат творба на Уорхол, облегната нехайно на стената.
Затова, когато Каро ме посъветва нещо, гледам да я слушам, ако мога да си го позволя. Ще направят поправките по роклята безплатно. Не съм сигурна защо, но мога да си го позволя.