— Ерин, знам, че се вълнуваш от това, което предстои, но може ли да решим още отсега да изберем най-евтиния вариант за храната и напитките? Ще дегустираме и ще бъде страхотен ден, но нека в крайна сметка да изберем най-евтиното, става ли? Това е петзвезден ресторант, всичко ще бъде вкусно. Съгласна ли си? Имаш ли нещо против?
Разбирам го. Има право, естествено. Даваме вечеря за осемдесет човека, трябва да проявим здравомислие. Пък и, честно казано, виното на заведението е забележително. Не ни трябва нищо повече.
— Да, добре. Съгласна съм. Но да го направим както трябва. Да издаваме уместните звуци до края? Искам да опитам всичко. Защо не, нали? Само веднъж ще го правим. Ще дегустираме и ще съобщим решението си накрая. Съгласен?
Той си отдъхва.
— Добре! Страхотно. Благодаря ти.
Стисвам ръката му. Той ми отговаря със същото. Нещо едва доловимо се размърдва дълбоко в погледа му.
— Ерин, благодаря ти, че си толкова… Много ми се е събрало в момента и съзнавам, че сигурно не се държа по най-добрия начин.
Очите му се плъзват по околните пътници. Всички са вглъбени в телефоните и книгите си. Марк се привежда към мен и довършва по-тихо:
— Когато съм в стрес, обикновено се затварям. И понеже не съм често в стрес, ми е трудно да се оправя с това сега. Затова ти благодаря.
Стисвам ръката му още по-силно и облягам глава на рамото му.
— Обичам те. Всичко е наред — прошепвам.
Той се размърдва леко, изпъва се на седалката си в метрото. Не е приключил, има още. Вдигам глава.
— Ерин, миналата седмица направих нещо…
И млъква. Взира се в лицето ми. Коремът ми се свива. Такива мълчания винаги ме смразяват до мозъка на костите. Подготвителни думи. Предстояща лоша новина.
— Какво си направил? — питам тихо, за да не го уплаша, не искам да се затвори.
— Извинявай, че ти казвам чак сега. Просто мислех, че моментът не е подходящ, после така и не настъпи по-удобен, накрая се превърна в проблем и ето на…
Марк млъква отново. В очите му се чете съжаление.
— Отмених сватбеното ни пътешествие.
— Какво?
— Не цялото. Отмених една седмица. Сега имаме само две седмици на Бора Бора.
Той се взира в лицето ми. Мъчи се да отгатне какво ще последва.
Отменил е сватбеното ни пътешествие. Не, не го е отменил, променил го е отчасти, това е. Но защо не ме е попитал? Не е казал нито дума? Не се е посъветвал с бъдещата си съпруга? Защо тайно? А сега, след като се уговорихме да платим по-малко за храната, преценява, че може да ми съобщи. Така. Добре.
Мислите ми препускат бясно, докато се опитвам да проумея нещата. Да разбера смисъла им. Но нищо не ми хрумва. Важно ли е? Може би не. Всъщност не мога да се заставя да ми пука. Не мога да се принудя почивката да бъде нещо важно. Не я усещам така. Смея ли да отговоря: не ми пука. Трябва ли да ми пука? Но пък може би важното е, че той ме е излъгал. Да. Излъгал ли ме е всъщност? Май не е така, нали? Просто е направил нещо, без да ме предупреди. Ама стига де, нали сега ми казва. Е, все пак рано или късно трябваше да ми каже, нали? Каква друга възможност има? Да ми съобщи в самолета? Не, разбира се, че щеше да ми каже. Всичко е наред. Просто напоследък съм заета. Твърде погълната съм от работата си. А и две седмици на тропически остров си е чудесно. Не само чудесно, фантастично е. Повече, отколкото някои хора преживяват за цял живот. Пък и на мен не ми трябва това. Искам него. Искам само да се оженя за него. Нали?
Ще оправим нещата после. Засега няма да го плаша.
Няма да влошавам положението. Допуснал е грешка и съжалява, това е. Вдигам ръката му, все още преплетена с моята, и целувам кокалчетата на пръстите му.
— Всичко е наред. Не се тревожи. По-късно ще поговорим за парите. Хайде сега да прекараме един прекрасен ден.
Той се усмихва, но очите му остават тъжни.
— Дадено. Хайде да прекараме един прекрасен ден.
И денят наистина е прекрасен.
В блещукащата зала с дървена ламперия и огледала по стените двамата се настаняваме на маса с бяла покривка насред море от лакиран светлобежов паркет. Усмихнат сервитьор подрежда сложни блюда, изкусно аранжирани със сезонни гарнитури. След като поднася трите варианта на предястието, метрдотелът обяснява какво представлява всяко от блюдата и дискретно ни подава меню с имената и цените. После ни оставя да преценяваме. Разглеждаме менюто.
ПРЕДЯСТИЯ:
Омар с кресон, ябълка, винегрет крем фреш
32 лири на човек
Стриди с винегрет с лук, лимон, кафяв хляб с масло
19 лири на човек