9
Понеделник, 15 август
Второто интервю
Отново съм в „Холоуей“, за да се срещна с Алекса, втората затворничка, която щях да интервюирам. Надзирателя Амал го няма, днешният се казва Найджъл. По-възрастен е от Амал, към петдесет и пет, цял живот е бил в този затвор. Съдейки по вида му, бих казала, че още на двайсет и няколко е престанал да се вълнува от работата си, но ето на, още е тук. В същата стая като предишния път сме. Мисля си за Холи, която се взираше с непроницаем поглед към ивицата небе, и лицето й се превръща в това на Марк. Освобождаването на Холи и интервюто й след него са насрочени за след пет седмици, чак след сватбата, а вече — и след сватбеното ни пътешествие.
Странен влажен ден. Отпивам от нескафето за служители, което ми даде Найджъл, и чакам да дойде Алекса. Кафето е топло и силно, а в момента само това има значение. Обичам го топло и силно като мъжете. Шегувам се, естествено. Един момент, шегувам ли се всъщност? Не спах добре предишната нощ, минаха два дни от спора ни, но май вече се оправихме. Марк и аз. През уикенда отменихме резервацията за сватбения ресторант и променихме голяма част от останалите неща заедно. Всъщност беше доста забавно. С облекчение установих, че не съм свръхнапрегната булка, ни най-малко. Съкратихме някои разходи, поотпуснахме други. Вече сме готови. И Марк изглежда много по-щастлив. И по-спокоен. Пак си е същият. Мисля, че случилото се поразклати самочувствието му, но вече отново чертае планове. Не ме интересува сватбата, искам само той да е щастлив.
Найджъл се прокашля и ми кимва. Включвам камерата до мен и се изправям неловко, сякаш да поздравя непознат човек. Странното обаче при Алекса е, че след разговорите ни по телефона имам чувството, че я познавам, макар всъщност да не съм я виждала.
През прозорчето на вратата забелязвам очите й: сърдечни, спокойни, сериозни. Гледа ме под мекия си рус бретон, докато влиза. Открито лице. Светлосиньото затворническо облекло и гуменките без връзки на нея изглеждат като от скандинавска модна къща. Все едно пробва нещо ново за Лондонската седмица на модата. Много минималистично, много шик. Алекса е на четирийсет и две. Поглежда към Найджъл и го чака да кимне, преди да се настани на стола срещу мен. Протягам ръка над празната бяла маса. Тя я поема с кротка усмивка.
— Алекса Фулър — представя се тя.
— Ерин. Радвам се най-сетне да се запознаем, Алекса. Много ви благодаря, че дойдохте.
— Да, най-сетне свързах гласа с име — отговаря тя и се усмихва по-широко.
Сядаме. Иска ми се веднага да започваме, но Алекса гледа Найджъл. Присъствието му ще се окаже спънка.
— Найджъл, камерата вече е включена и записва. Имате ли нещо против да не присъствате на интервюто? Ще предоставя записите. Просто излезте пред вратата.
И през ум нямаше да ми мине да помоля Амал за същото по време на интервюто с Холи, но Алекса е най-безопасният ми събеседник. Найджъл свива рамене. Сигурна съм, че е запознат с историята на Алекса и с нейното престъпление. Знае, че ще бъда в пълна безопасност. Не съм сигурна колко безопасно е с Холи и Еди Бишъп обаче. Дали изобщо управата на затвора би оставила тези двамата без охрана?
Еди поиска още едно интервю по телефона. Получих имейл от „Пентънвил“ в неделя. Не съм сигурна какво точно желае да обсъждаме. Дано не се откаже от снимките следващия месец. Дано просто да си играе.
Изчаквам Найджъл да излезе и резето да издрънчи, чак след това започвам:
— Благодаря, Алекса. Много съм признателна за участието ви. Знам, че обсъдихме всичко по телефона, но да обобщим: ще запиша целия ни разговор днес. Ако нещо не се получи както трябва или прецените, че не сте се изразили, както ви се иска, ще ми кажете и аз ще задам въпроса отново или ще го перифразирам. Не се тревожете за поведението си пред камерата. Не й обръщайте внимание, просто разговаряйте с мен. Най-нормален разговор.
Тя се усмихва. Казала съм нещо забавно.
— От доста време не съм водила „нормален разговор“, Ерин, така че ще се наложи да проявите търпение. Ще се постарая.
Алекса се засмива. Гласът й е плътен и сърдечен. Интересно е да го чуя на живо след толкова разговори по телефона. От началото досега я интервюирах три пъти доста продължително. Успях да не засягам основните теми, защото искам да ми разкаже цялата си история за пръв път пред камера. Без подготовка. Странно е, че седи сега отсреща, съвсем истинска. Разбира се, виждала съм нейни снимки в досието, статии във вестника, историята, която Марк прочете през рамото ми само преди месец, но това тук е различно. Тя е толкова спокойна, толкова овладяна. Виждала съм снимки от ареста й преди четиринайсет години, когато е била на двайсет и осем. Сега е някак по-красива. И тогава е била привлекателна, но явно красотата й е съзряла с възрастта. Меката й тъмноруса коса е прибрана отзад на ниска опашка, леко мургавата й кожа е посипана с лунички по носа и челото.