Неусетно излитаме.
Устата ми е пълна с шампанско, когато стюардесата надниква над преградата и ме пита кой номер пижама искам. Усещам как шията ми пламва смутено, а и бездруго съм румена сутрин.
— Малка. Много благодаря — отговарям, след като успявам да преглътна.
Тя се усмихва и ми подава малък размер мека тъмносиня пижама, привързана с бяла панделка с белите букви БЕ, избродирани отляво на предницата.
— Повикайте ме, ако после решите да подремнете — изчуруликва стюардесата, — и ще ви оправя леглото.
Открай време имам проблем с безплатното шампанско. С прелестното безплатно шампанско. Много ми е трудно да отказвам. Напълнят ли ми чашата, изпивам я. Само тогава действително отнасям към себе си максимата „ще съжаляваш, че не си стигнала финала“. След три чаши шампанско и един филм със стюардесата провеждаме разговор относно евентуална дрямка.
Докато се върна от огромната баня, където мивката е на цели три крачки от тоалетната, след като съм си измила зъбите, леглото ми е оправено. И изглежда доста примамливо — дебела завивка, пухкава възглавница. Марк ми се смее през преградата, докато се настанявам.
— Не мога да повярвам, че вече си пияна. Няма и ден, откакто се оженихме!
— Развълнувах се. А сега тихо. Ще се наспя и ще изтрезнея — казвам и електрическата преграда бавно скрива лицето му.
— Лека нощ, пиянде — отново се засмива той.
Усмихвам се. Затварям очи, сгушена в своя ъгъл.
По време на първия полет успявам да проспя впечатляващите седем часа. Когато кацаме в Лос Анджелис, се чувствам добре отпочинала и, за щастие — трезва. Не нося на алкохол. Няколко чаши са достатъчни да ме съборят. Марк не мигнал през целия полет — гледал филми и чел.
На летището намираме салона за първа класа на „Американ Еърлайнс“. Не е толкова впечатляващ като този на „Хийтроу“, но разполагаме само с трийсет минути преди полета си до Таити. Това е трудният момент. Средата. Отметнали сме единайсетчасовия полет до Лос Анджелис. Предстои осемчасов до Таити, след това четирийсет и пет минути до Бора Бора и накрая пътуване с корабче покрай кораловия остров, на който е разположен хотел „Четири сезона“.
Получаваме имейл от родителите на Марк. Снимки, които са направили на сватбата вчера. Всички сме там — поне така ми се струва, защото сме малко размазани и очите на всички са червени, но определено сме ние. Изведнъж си давам сметка, че никога не съм била толкова щастлива, колкото в този момент.
Марк успява да поспи шест часа по време на следващия полет. Този път аз оставам будна и гледам през прозореца, омагьосана от розовите и пурпурни багри на залязващото слънце. И облаците — километрични бели планини, които стават прасковени. И после всичко преминава в синьо — тъмна кадифена синева. И звезди.
Когато слизаме от самолета, ни блъсва вълна от горещ и влажен тропически въздух. Първите мигове на медения ни месец. Не виждаме бог знае какво от Таити, само писта, светлините за кацане и почти празното фоайе на летището, поредния изход за заминаващи и отново сме във въздуха.
Полетът ни до Бора Бора е с малък самолет със стюардеси, облечени в ярки цветове. Марк някак успява да дремне. Аз дочитам списанието, което взех от салон „Конкорд“ на „Хийтроу“ — специализирано издание за коне, което се казва „Пиаф“. Нищо не разбирам от това — основното ми обучение по езда като момиче не се разви до напреднали умения, — но списанието изглеждаше толкова различно от всичко, което бях виждала дотогава, че просто не се сдържах и посегнах. Оказа се, че „Пиаф“ е движение, когато конят плавно повдига крака в тръс на място. Ето на, обзалагам се, че се радвате да го научите. Наистина ми харесват такива неща, защото открай време обичам да чета каквото ми падне — колкото по-малко знам по темата, толкова по-добре. Помня, че някой във филмовото училище ни посъветва да развием навика — да четем неща извън зоната си на комфорт. Така се раждали историите. И идеите. Както и да е, силно ви препоръчвам „Пиаф“. Малко ме отегчиха статиите за храненето на конете, но като цяло ми беше интересно. Ако не заради самото съдържание, то определено заради въпросите, които се зародиха у мен относно начина на живот и навиците на обичайните читатели на списанието.