Дръпвам брезента и отдолу се показва всичко. Изтривам отпечатъците от телефона, връщам го в топлия джоб на гърдите и мобилизирам колене за влаченето.
Не съм лош човек. Или пък съм. Може би вие трябва да прецените.
Аз обаче непременно трябва да обясня. А за да го сторя, ще се върна назад. Към годишнината ни три месеца по-рано.
2
Петък, 8 юли
Сутринта на годишнината
Онази сутрин се събудихме преди изгрев. Марк и аз. Беше годишнината от деня на запознанството ни.
Отседнахме в бутиков хотел на брега в Норфък. Марк го намери в притурката „Как да ги похарчите…“ на „Файненшъл Таймс“. Абонат е на вестника, но има време да чете само притурките. Вестникът се оказа прав, че това е „уютното провинциално убежище на мечтите ви“. И аз се радвам, че го послушахме. Разбира се, парите, които харчим, не са мои, но вероятно скоро ще станат.
Хотелът е идеалното местенце с пресни морски дарове, студена бира и кашмирени одеяла. „Челси на морето“, така го наричат пътеводителите.
Прекарахме последните три дни в разходки, докато не започнахме да усещаме мускулите си натежали и отпуснати, бузите си — поруменели от английското слънце и вятър, косата си — ухаеща на гора и солено море. Разходка и после секс, къпане и храна. Рай.
Хотелът е построен през 1651 г. като междинна странноприемница за митнически служители, отправили се към Лондон, и се гордееше с факта, че лорд Нелсън, прочут жител на Норфък и победител в битката при Трафалгар, бил редовен клиент тук. Отсядал в стая номер 5, съседна на нашата, и идвал тук да взема пощата си всяка събота по време на петте си безработни години. Любопитно е, че и лорд Нелсън е останал без работа. Мислех, че ако служиш във флота, просто си във флота и толкова. Но ето на. Случва се и на най-изтъкнатите от нас. Както и да е, през годините в хотела се провеждали пазари за добитък, заседания на местния съд и панаири.
Брошурата на масичката в стаята ведро ни осведомяваше, че предварителните съдебни изслушвания по небезизвестния процес за убийствата в Бърнам били проведени в помещението, което сега служеше за частна трапезария на горния етаж. „Небезизвестен“ беше спорно определение. Аз определено не бях чувала за него. Затова прочетох.
Историята започва през 1835 г. със съпругата на обущар, която повърнала неудържимо по време на семейна вечеря пред погледа на съпруга си. Въпросната госпожа Тейлър била отровена с арсеник. Отровата била сипана в брашното в килера, а по време на аутопсията следи от арсеник били открити в лигавицата на стомаха й. Разследването на отравянето установило, че господин Тейлър имал любовна връзка със съседката им, някоя си Фани Билинг. А Фани Билинг пък неотдавна била купила арсеник за три пенса от местния аптекар. Арсеникът се озовал в чувала с брашното и след това — в кнедлите, сложили край на живота на госпожа Тейлър. Допускам, че съпругът се е въздържал от консумацията им онази вечер. Вероятно господин Тейлър е бил на безвъглехидратна диета.
Според допълнителна информация от друг съсед по време на съдебното дело Катрин Фрари имала достъп до дома на семейство Тейлър през онзи ден и я чули да казва на Фани преди разпита: „Дръж си езика зад зъбите и нищо няма да ни направят“.
Разследването установило, че съпругът на Катрин и детето й също са умрели внезапно през предходните две седмици.
Полицаите заподозрели умисъл. Изпратили в Норич стомасите на съпруга на Катрин и на детето й, където анализът потвърдил наличие на арсеник. Свидетел в къщата на Тейлър твърдял, че е видял как Катрин се грижи за болната госпожа Тейлър след повръщането и как слага някакъв бял прах „на върха на ножа от хартиен плик“ в овесената каша на госпожа Тейлър и я трови повторно. Този път фатално. Двете жени отровили и снахата на Катрин седмица преди това.
Катрин и Фани били обесени в Норич за убийствата на съпрузите си, както и за убийството на госпожа Тейлър, детето на Катрин и снахата на Катрин. Според „Найлсис Уикли Реджистър“ от 17 октомври 1835-а двете били „изпратени във вечността пред огромно множество зрители (20 000 или 30 000), повече от половината бяха жени“. Изпратени във вечността. Все едно са стока.
Странно как на някого му беше хрумнало да включи „убийствата в Бърнам“ в хотелска брошура, особено като се има предвид какви клиенти идваха тук през почивните дни.
Алармата ни събужда в четири и половина сутринта в топлото ни гнездо от гъши пух и египетски памук. Обличаме се мълчаливо, приготвили сме дрехите си още предишната нощ: тънки памучни тениски, туристически обувки, джинси и вълнени пуловери за времето преди изгрева. Правя кафе с малката кафеварка в стаята, докато Марк се сресва в банята. Изобщо не е суетен, но като повечето мъже на трийсет и няколко подготовката му за излизане се свежда предимно до ресането. На мен обаче това ми допада — тънка пукнатина в съвършенството му. Харесва ми, че се приготвям по-бързо от него. Пием кафето напълно облечени върху завивката на отворени прозорци, аз в прегръдката му, мълчим. Разполагаме с достатъчно време да се качим на колата и да стигнем до брега преди зазоряване. Според информационната брошура до леглото слънцето трябва да изгрее в пет и пет.