12
Събота, 10 септември
Неща във водата
На зазоряване бурята вече е отминала.
Във вилата ни събужда обичайното потропване на служителя от обслужване по стаите. Единствените следи от бурята са палмовите клонки, които се носят тук-там в лагуната, и дрезгавите ни гласове.
Не съм спала толкова хубаво от години. След закуска Марк отива да говори с момчето, което организира гмурканията. Иска да го направим днес следобед. Ще провери дали можем да отидем сами. Предишния ден двамата с инструктора се разбираха чудесно, затова казвам Марк да отиде, аз оставам във вилата.
Обещавам му, че няма да работя, но щом той излиза, отварям лаптопа си. Получила съм имейли от кого ли не. Предимно за сватбата. Търся обаче служебни имейли, новини за проекта. И намирам. От затвора „Холоуей“ са ми писали за Холи. Има новини около датата на освобождаването й. Преместена е по-напред — за 12 септември. След два дни. По дяволите. Трябваше да е чак след като се върнем.
Изпращам няколко имейла до Фил, моя оператор, и до тонтехника Дънкан. Трябва да отидем в къщата на Ходи за интервю веднага щом се върна. Не е идеално, но трябва да се сдобием с материала възможно най-скоро след освобождаването. Напомням им и за датите на снимки с Алекса. Тя ще излезе няколко дни след като се прибера, така че не разполагаме с време за подготовка и за нея.
Още един имейл привлича вниманието ми. Този път от затвора „Пентънвил“. Насрочена е датата за освобождаването на Еди. Интервюто ми с него е седмицата след завръщането ни.
И тогава на вратата се чука. Странно. Марк има ключ, защо ще чука? Намислил е нещо. Тръгвам с усмивка към вратата и я отварям широко. На прага стои дребна полинезийка и се усмихва.
— Специален подарък. Вземете! — грейва тя срещу мен и ми подава кофа с бутилка много скъпо изстудено шампанско.
— О, не, не сме поръчвали… — започвам, но тя клати лукаво къдравата си глава.
— Не. Специален подарък. Подарък от приятел. Сватбен подарък. Да! — И се усмихва до ушите.
Е, звучи логично. Подарък от Фред и Нанси? Или от Каро?
Жената кимва да взема кофата и, кой знае защо, аз се покланям, докато я поемам. Неволно, в знак на уважение може би. Понякога наистина не бива да ме пускат навън. Жената се разсмива, махва ми с малката си длан и поема обратно към хотела.
В стаята внимателно оставям кофата върху стъклената маса. Стичат се капки. Има и бележка. Отварям дебелата картичка и чета:
За г-жа Ерин Робъртс
Поздравления за сватбата, сладурче. Позволих си да ти изпратя малък подарък. Хубава бутилка „Дом Периньон “ от 2006 г. Беше любимото на жена ми. Бог ми е свидетел, че имахме недоразумения през годините, но жената имаше вкус. Ожени се за мен в крайна сметка.
Както и да е, пожелавам всичко най-хубаво и на двама ви сега и в бъдеще. Погрижи се той да се отнася добре с теб. Приятно прекарване, сладурче.
И извинявай за миналата седмица, не можех да говоря свободно през цялото време. Но скоро пак ще се чуем.
Чух, че са те осведомили за датата на освобождаването ми, значи всичко е уредено. С нетърпение очаквам да се видим след две седмици. Няма да ти губя повече време. Връщай се на великолепното слънце.
С най-добри пожелания,
Еди Бишъп
„Дом Периньон“ от 2006-а. Как го е направил, за бога? Знае точно къде съм, в коя стая, всичко. Но аз вече бях наясно, че той ме държи под око, нали? Но и тук ли? Побиват ме тръпки.
Какво означава това? Еди е научил в кой хотел сме отседнали, обадил се е и е поръчал бутилка шампанско. Не съм пазила в тайна къде ще замина на меден месец. Всеки, който прояви интерес, би могъл да научи без особени затруднения. В известен смисъл е мило, нали? Или пък е заплаха? Каквото и да е намерението на Еди — хубаво или лошо, — решавам да не казвам на Марк. Ще се разтревожи.
Чувам стъпки по пътеката отвън и пъхвам картичката в джоба си. По-късно ще я изхвърля. Грабвам лаптопа си от канапето, където го оставих, когато Марк влиза. Спипал ме е. Усмихва се.