В заключен сак, Ерин. Който се носи насред Тихия океан. Заобиколен от десет метра нечетливи документи.
— Какво ще правим? — питам. — Изобщо трябва ли да правим нещо? Дали да не го върнем във водата и просто да го зарежем?
Марк поглежда часовника си. Вече става късно, слънцето ще залезе в близкия половин час, а ние имаме още четирийсет и пет минути път до хотела. Не искам да сме насред океана, когато се стъмни. И Марк не иска.
— Трябва да тръгваме. Ще отбележа координатите, а сака ще вземем с нас. Ще го предадем на някого. Съгласна ли си, Ерин? Ще съобщим за тази бъркотия. Каквото и да се е случило тук.
Той намира бележник и молив в шкафче под седалката. Записва джипиес координатите. Поглеждам над водата към листовете, търся нещо, което да ми подскаже какво се е случило тук. Навсякъде виждам само познатата синева. Нищо друго не се поклаща на повърхността. Нищо не се носи по водата. Само хартия и синева. Обръщам се към Марк.
— Да, добре. Ще предадем сака в хотела, те ще се оправят нататък. — И сядам на мястото си.
Наистина не е наша работа. Сигурно някой просто е изхвърлил сака.
Марк се завърта към кормилото и отново потегляме. Устремяваме се към хотела и вечерята. Виждам как сакът се плъзва по палубата и се заклещва под една седалка.
Сгушвам се върху възглавниците зад Марк, обличам пуловера му и дръпвам ръкавите над студените си длани. Вятърът роши косата ми, затварям очи.
13
Неделя, 11 септември
На следващия ден
Ставаме рано сутринта. Заради движението и чистия въздух повечето нощи заспиваме в десет и аз се чувствам страхотно.
Снощи, когато акостирахме пред хотела, предадохме сака. Марк го връчи на един портиер и обяснихме, че сме го намерили във водата. Според Марк не си струваше да казваме на служителя на пристана за джипиес координатите или за листовете хартия. По-добре било днес да поговорим с водолазния инструктор — той като че ли бил по-наясно и действително би могъл да разучи как стоят нещата.
Днес закусваме в големия ресторант заради неделния бюфет на „Четири сезона“. Цари нелепо изобилие — цели омари, палачинки със сироп, екзотични плодове, пълна английска закуска, суши, торта. Чиста лудост. Поредната прелест на голямото физическо натоварване — в момента мога да ям каквото си поискам и няма да има никакво значение.
Имаме вълнуващи планове за днес: разходка с джип в гората на главния остров, след това поход до Свещената пещера в планината Отеману, после обратно в хотела за неделната вечеря на факли на брега. Лодката ще ни вземе веднага след закуска от пристана. Водолазния инструктор още го няма. Аз пък трябва да отскоча до стаята да си взема чантата и слънцезащитното масло, затова оставям Марк в ресторанта и хуквам обратно към вилата.
Отначало не го забелязвам.
Когато излизам от банята с четката си за зъби в уста, ръката ми застива. Ето го на пода, до леглото ни. Сака. Някой го е донесъл в стаята ни. Вече е сух. По черния плат има следи от солената вода. С непокътнато катинарче. Явно не са разбрали обясненията на Марк предишната вечер. И сакът отново е при нас.
Замислям се за тракането по корпуса на лодката. За настойчивостта на звука. Никога не бих допуснала, че един сак може да е нещо зловещо, но ето на. Докато си жива, се учиш.
Ще трябва да се оправя с това по-късно. Сега нямам време. Приключвам със зъбите, грабвам си чантата и се втурвам към пристана. По-късно ще кажа на Марк.
След краткото пътуване с лодка през лагуната се качваме в джипа. Четирима сме, плюс водача. Ние и още една млада двойка — Сали и Даниъл. Потегляме. Снимки от джунглата, размазани усмихнати лица, топли седалки от черна кожа, долепени до бедрата, мирис на топла гора, вятър в косъмчетата на ръцете ми, стръмни възвишения, хладен въздух и топлина.
След това тръгваме на поход. Бризът ни достига над върховете на дърветата, разхлабени камъни и прахоляк под краката, приглушени разговори, пот, стичаща се между гърдите ми, запъхтяно дишане, потъмнялата тениска на Марк пред мен.
В края на похода съм изтощена, но доволна. Краката ми са натежали и отпуснати. Бузите на Марк са позагорели на слънцето и му придават неустоимо здравия вид на човек, който прекарва много време на открито. Отдавна не съм го виждала толкова щастлив. Предишният Марк. Не мога да престана да го докосвам, да усещам помургавялата му кожа. В лодката на връщане към хотела поставям едното си топло бедро върху неговото. Собственически.