— Сакът е плавей, Марк — казвам.
Той ме поглежда с празен поглед. Явно съвсем е забравил за сака, затова продължавам:
— Поне нещо подобно на плавей, изгубен по случайност по време на злополука — собствениците му имат право да си го поискат. Само че ти току-що си ги видял — едва ли ще го сторят в скоро време, нали?
Опит за черен хумор. Не съм сигурна доколко уместно прозвуча.
— Не, със сигурност няма — отговаря с равен глас.
— Марк, видя ли номера на опашката на самолета? — бързам да продължа. — Нещо, с което да ги идентифицираме? Да разберем кои са били? Нещо полезно?
Той дръпва водолазния си бележник от ремъка на кислородния си апарат и ми го подава. Моделът на самолета и номерът на опашката. Разбира се, че ги е записал.
— Руснаци са — казва, докато си записвам данните и изтривам написаното във водолазния бележник.
Вдигам очи.
— Откъде знаеш?
— Имаха руски пакети с храна.
— Ясно — кимвам бавно.
— Виж, Ерин, ти каза, че никой няма да потърси сака. Да не би да намекваш да не съобщаваме за него? И за самолетната катастрофа? — вглежда се той намръщено в мен.
По дяволите. Да. Мислех, че точно това се върти в главата и на двамата. Не е ли така? Да задържим лъскавите диаманти и парите. Да изплатим ипотеката и да създадем семейство, нали? Или съм луда? Може и да съм се побъркала.
Мислите ми се насочват към хората на дъното. Към мъртъвците във водата. Лошите хора. Да задържим ли парите на лошите хора?
— Да. Точно това намеквам — казвам на Марк.
Той кимва бавно и обмисля думите ми. Продължавам предпазливо:
— Предлагам да се върнем в хотела, да проверим дали са обявени за издирване и ако някой ги търси, да забравим за случая. Да върнем сака тук. Ако ли не, ако просто са се изпарили, предлагам да задържим сака. Намерихме го насред морето, Марк. Ще го задържим и ще го използваме за по-благородна цел от онази, за която е бил предназначен.
Той ме поглежда. На яркото слънце не мога да разчета добре изражението му.
— Добре — съгласява се Марк. — Хайде да разберем кои са били тези хора.
16
Вторник, 13 септември
Въздушни трасета
Оказва се, че онлайн има информация за всеки регистриран въздушен полет на света. В момента наблюдавам как различни по размер пурпурни триъгълници просветват по жълта карта на света в лоша резолюция. Видеоиграта „Астероиди“, разиграна в действителност.
Кратко докосване с курсора на всеки от триъгълниците показва номера на полета, изходната му точка и дестинацията му. По-малките триъгълници — частни самолети, реактивни самолети — дават информация само за типа на машината: Гълфстрийм G550, Фалкън 5Х, Глобъл 6000.
Нашият самолет е бил, и все още си е Гълфстрийм G650. Преглеждам техническите данни за него онлайн. Може да прелети около тринайсет хиляди километра, без да зарежда. Това почти се равнява на разстоянието от Лондон до Австралия. Много за малък реактивен самолет. Максималната му скорост е 0,925 маха. Това означава, че самолетът лети почти със скоростта на звука. На звука! Ако беше успешен, полетът на нашите хора щеше да е много кратък, независимо накъде са се запътили. Сигурно са мислели, че ще изпреварят бурята.
Преглеждам кои са най-честите причини за злополуки с G650. Уикипедия ме осведомява:
При ултразвукови скорости понякога самолетът е крайно нестабилен. Шоковите вълни се придвижват във въздуха със скоростта на звука. Когато обект, например самолет, се движи със скорост, близка до тази на звука, шоковите вълни пред носа му се усилват и се образува огромна шокова вълна. По време на полет със свръхзвуков самолет той трябва да премине през тази голяма шокова вълна и едновременно да преодолее нестабилността, причинена от въздух, който се движи по-бързо от звука по части от крилата и по-бавно — по други части на машината.
Вероятно това е причината, нали? Просто са се натъкнали на бурята, а с тази скорост тя ги е запокитила във водата. Може би никога няма да узнаем.
След това трябва да проверя номера на опашката на самолета. R-RWOA. Надявам се системата да прилича на тази за регистрация на автомобили, да има някаква база данни онлайн.
След няколко търсения става ясно, че R-R от регистрационния номер е индексът на държавата. Русия. Марк беше прав. Вярно е, че хората подхождат националистично към избора на храната си.
Проверявам националната авиационна база данни на Русия и се получава. Един бог знае как. Просто се получава. Добирам се до подробностите. Разбира се, нищо не е сигурно. Самолетът е регистриран през 2015-а на фирмата „Консултанти Егис“. Вероятно най-лишеното от очарование название, което съм чувала. Звучи като фирма за набиране на кадри в Базилдън.