Разбира се! Марк ми показа как да го направя по време на полета до тук, за да използвам мрежата в самолета. Телефонът няма да бъде проследим. Мога да вляза в хотелската безжична мрежа през телефона, да получа имейла и да променя паролата. Да!
Бързо изпълнявам стъпките и чакам пристигането на имейла. Идват трийсетина съобщения, а очакваният от мен имейл за паролата е най-накрая. Все още никой не е усетил отсъствието на тези хора. Никой не е влизал в тази поща от дни.
Обновявам паролата през изпратения ми линк и избирам G650. Струва ми се подходяща. Стаявам дъх в очакване на потвърждението. Сега само аз имам достъп до имейлите.
Преглеждам ги. В лентичката на Гугъл най-горе на страницата се показва следният надпис: „Тази страница е на руски. Искате ли превод?“. Натискам „превод“.
Повечето са отчети или някакви разписки. Някои са планове за срещи. Места, времена и хора. Някои от имейлите са спам. Интересно, явно и престъпниците ги получават. Нито едно от съобщенията обаче не изглежда лично. В имейлите няма имена. Виждам няколко пъти да се споменава за „Консултанти Егис“. И за още една фирма — „Карнвенан Солушънс“. За транзакции между двете. И за трета фирма — „Паладиум Холдингс“. Преставам да чета. Трябва ми нещо повече, нечие име. Запаметявам някои фирми — после ще ги проуча.
Изтривам имейлите, създадени при промяна на паролата, и излизам от пощата. Изтривам историята на интернет браузъра на компютъра и излизам от страницата за достъп на гостите.
Заемам се с текстовите съобщения. Сигурна съм, че ще намеря нещо в тях. Зелената иконка на съобщенията ми показва, че са получени четирийсет и две. Аз самата едва ли съм оставяла повече от десет непрочетени, но пък собственикът на телефона не е жив, нали така? Уважителна причина за натрупаните съобщения.
Натискам иконката. В телефона няма запаметени номера, затова всички съобщения не са от нечие име, а от телефонен номер. Пускам ги през Гугъл. Съобщенията с код +1 — от Америка, +44 — Великобритания, +7 — Русия, +352 — Люксембург, и едно с код +507 — Панама. Съобщенията до и от Люксембург са предимно на френски и на немски, тези с Панама са на испански с по някоя английска дума. Съобщенията между американските и руските номера са само на английски. Собственикът на телефона, който и да е той, е говорил много езици и е жонглирал с много неща. Образно казано. Натискам първото съобщение, най-новото, от американския номер. Прочитам цялата поредица съобщения:
СЪГЛАСИХА СЕ. ЩЕ УСКОРЯТ СДЕЛКАТА. УСПЕШЕН ПОЛЕТ
ИНФОРМАЦИЯТА НЕ Е ПОЛУЧЕНА
ИМА ЛИ ПРОБЛЕМ? КЪДЕ СИ?
СВЪРЖИ СЕ С МЕН
МОЖЕ ДА СТАНЕ ЛОШО, КАКВО ДА ПРАВЯ
Връщам се на менюто на съобщенията. Избирам следващото. До руски номер:
СРЕЩАТА НАСРОЧЕНА ЗА ДНЕС
ДОСТАВКА 22:30 В ХЕЛИПОРТ
ПРЕНАСОЧЕН ПОЛЕТ? КАКВО Е НАСТОЯЩОТО ТИ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ? ИМА ЛИ ПРОБЛЕМ? ДА ПОМОГНЕМ?
НЕ СА ПОЛУЧИЛИ. КЪДЕ СИ?
КЪДЕ СИ?
ТРЯБВА ДА ПОГОВОРИМ. ОТГОВОРИ ВЕДНАГА ЩОМ ПОЛ
УЧИШ ТОВА
ОТГОВОРИ!
Внезапно отдолу се появяват трите примигващи точки, обозначаващи, че в момента някой пише съобщение. Мамка му! Боже!
Забравих за безжичната връзка. Трите сиви точки примигват срещу мен. Отсреща има някой. И тогава си спомням, че айфоните изпращат потвърждение, че съобщението е прочетено, освен ако не промениш настройките. А тези са маркирани като прочетени.
Бързо се опитвам да изключа телефона. Ами ако са проследили всичките ми стъпки? Ако открият коя съм?
Само че не могат. Тук няма камера. Прочела съм имейлите от компютър с отворен достъп. Всеки в комплекса би могъл да го направи. Няма начин онези хора — които и да са — да разберат, че съм била аз. Ами ако са тръгнали насам? Ако пристигнат тук, прегледат заснетото от охранителните камери и ме видят да влизам от фоайето точно по това време? Знам, че във фоайето има охранителни камери, в коридора също. По дяволите.
Добре, мисли реалистично, Ерин, мисли реалистично. Дори да разберат откъде е влизано в пощата, пътят до Бора Бора отнема един ден почти от всякъде. Цял ден. След това ще трябва да проникнат в системата за сигурност на хотела, да прегледат видеозаписите и да разберат от тях, че съм била аз. Ще го направят ли? Дори не знаят, че съм прочела имейлите, нали? Знаят само, че изпратените от тях есемеси са прегледани.
Трябва да прочета написаното. Трябва да проверя.
Поемам голяма глътка въздух и отново натискам копчето.
Бял екран, логото на „Епъл“, началният екран на телефона, едно непрочетено съобщение. Натискам го.