КЪДЕ БЕШЕ?
Не знаят, че не съм техният човек. Да напиша ли нещо? Трябва ли? Да им кажа, че сме намерили сака.
Не, идеята не е добра. Не. Да се престоря на онези хора? Да го направя ли? Така ще престанат да ме търсят, нали? Ще ги насоча другаде. О, боже! Иска ми се да бях обмислила всичко предварително. В момента не разсъждавам трезво. Добре де, помисли. Помисли.
Трите сиви точки се появяват отново. По дяволите! Трябва да напиша нещо. Натискам прозорчето за текста и курсорът ми затрептява.
Сега на неговия екран са се появили три сиви точки. Онзи отсреща ще разбере, че тук определено има някого. От другата страна. Пиша.
ПРЕНАСОЧЕН ПОЛЕТ. НЕВЪЗМОЖНА СДЕЛКА
Звучи добре, нали? Доста непроницаемо. Би трябвало да ни спечели достатъчно време, за да се измъкнем от тук, преди някой да дойде да ни намери. Изпращам съобщението. Готово.
Така е добре. Да. Сигурно ще помислят, че хората от самолета временно кротуват или нещо подобно. И после ме връхлита действителността. Кротуват ли? Ама какви ги вършиш, Ерин? Какви щуротии вършиш, да му се не види? Само по филмите кротуват. Нямаш абсолютно никаква представа какви ги вършиш. Ти си най-обикновена млада кинорежисьорка на меден месец. Ще те намерят и ще те убият. Ще умреш, Ерин.
И тогава се случва нещо много, много лошо.
КОЙ Е ТАМ?
Сивите точки отново запримигват.
О, не!
Натискам копчето за изключване на телефона.
Боже!
На връщане към вилата се опитвам да измисля убедително обяснение за стореното. Да представя нещата пред Марк, без да изглеждам като глупачка или лъжкиня, но, честно казано, на този етап може да се каже, че съм и двете. Нищо не мога да направя. Уплашена съм. Нуждая се от неговата помощ, за да оправя тази каша.
18
Сряда, 14 септември
Последиците
— Какво си направила?
Гледам го — какво да кажа?
— Превъртя ли? Защо го направи, за бога? Защо излъга? Аз не… Това са истински хора, Ерин. Истински мъртви хора и истински живи хора. Нямаме представа кои са, нито с какви средства разполагат. Не мога да повярвам, че си направила такава глупост! Защо? Защо го направи?
Не отговарям, само стоя. Знам! Аз съм пълна глупачка, а той е прав, но сега трябва да оправим тази каша. Само това ме интересува. Просто искам да оправя нещата. Не ми се умира.
Той се отпуска тежко на канапето. Повиках го още щом отворих вратата, и му разказах всичко. За фирмите, имейлите, есемесите — всичко. Той седи и размишлява навъсен, мислите му препускат.
— Добре — казва накрая, — добре, Ерин. Какво знае той?
Свивам рамене, клатя глава. Не знам. Няма как да съм сигурна.
— Не, помисли, скъпа. Престани да се тревожиш и помисли. Какво знае той? — пита Марк бавно, настойчиво.
Преглъщам. Поемам дъх.
— Знае, че телефонът е у някой друг, не у хората в самолета.
В това съм сигурна.
— Чудно. И какъв извод може да си направи?
— Че сме откраднали телефона. Или сме ги убили, или сме ги обрали. Струва ми се, че това са двете най-вероятни обяснения — вдигам очи към него.
— Значи ще се опита да ни намери, нали? — пита той, преценявайки положението. — Как ще ни намери?
— През телефонната мрежа. Или през мястото, откъдето сме получили достъп до имейла. Това са единствените връзки.
— Добре. Значи през компютъра в хотела. А как ще разбере, че точно ти си ползвала компютъра?
Ясно ми е какво цели Марк.
— От видеозаписите на охранителните камери във фоайето и коридора. Ще види часа и как аз отивам към стаята с компютъра, после как излизам. Преди и след времето на достъп до имейла.
Потръпвам. Ужас. В самия бизнес център няма камери, обаче всеки може да види записа как отивам там. Трябва да се отървем от това видео.
Забелязвам внезапния скок в логиката си: от допускането на обикновена грешка към действителното извършване на престъпление. За нула време. Питам се дали така започват повечето престъпници, дали така е започнал Еди. Една грешка, едно прикриване, следвано от бавна и неизбежна верига от събития. За пръв път ми минава тази мисъл, защото все още съм обикновена жена на сватбено пътешествие и освен че понякога карам с превишена скорост на магистралата, и през ум не ми минава да нарушавам правилата.
— И това е единствената следа към теб, така ли? Записът на охранителната камера. Без него на телефона или на компютъра в онази стая може да е бил всеки — усмихва ми се Марк насърчаващо, не прекалено, достатъчно.