— Да, това е единствената връзка — уверявам го.
Излизаме на разходка. Нямаме представа къде държат мониторите на охранителните камери и оборудването за запис, но се отправяме към рецепцията. Логично е да предположим, че то е в помещение зад рецепцията. Ако не е, ще се огледаме за служител от охраната и ще го последваме до някъде.
Прост план. Разбира се, че е прост, не сме коварни престъпни умове. Ако на рецепцията няма никой, ще вляза в задната стая, ще намеря видеосистемата и ще изтрия записите, докъдето успея. Ако изтрия цял месец, толкова по-добре. Ще си покрия следите напълно, защо не? Ако има някой в задната стая, минаваме на план Б.
В главната сграда заварваме две служителки на рецепцията. Марк ме хваща за ръка, докато приближаваме към фоайето. Държи ме здраво и ме води към библиотеката. Значи в ход е план Б.
Аз съм получила хранително натравяне и Марк иска да направи оплакване. Надяваме се да го заведат в задната стая, за да се уверим, че охранителната система е там. Ако е там, ще трябва да се отървем от рецепционистката за минута и да се справим със записите. Не е сигурно, че ще успеем, но все пак съм завършила кино, а Марк е безработен банкер, така че не очаквайте много от нас.
— Направи се на болна — прошепва той.
Навеждам глава назад и вдишвам шумно през носа. Вдигам ръка към главата си и бавно издишам през устата. Като човек, който отчаяно се опитва да не припадне. Озъртам се къде да седна. Марк влиза в ролята на разтревожен съпруг. Къде искам да отидем? От какво имам нужда? Мълча пребледняла. Състоянието ми трябва да изглежда сериозно. Присядам несигурно на стол пред библиотеката на хотела. Една от служителките на рецепцията вдига очи към нас. Разбира какво става. Хвърля поглед към колежката си, която е малко по-възрастна и вероятно по-старша. По-възрастната жена кимва — ти се заеми — и продължава да се занимава с документите. По-младата тръгва към нас.
Започва се. Моята роля е лесна, трябва само да изглеждам отнесена и да дишам дълбоко. Трудното се пада на Марк.
Той започва още преди жената да е стигнала до нас:
— Извинете, ще се радваме да ни помогнете малко, ако не сте твърде заета. — Тонът му е рязък, напрегнат.
Ще създава проблеми. Труден клиент. Служителката започва елегантно да подтичва, за да дойде по-бързо. Зад нея другата жена, която явно надушва предстоящите неприятности, събира документите си и мълчаливо тръгва по коридора отсреща. Сигурно са се нагледали на всякакви кретени.
— Съжалявам, господине. Всичко наред ли е? — Сърдечен тон, американски акцент.
Марк изглежда ядосан.
— Всъщност не е, нищо не е наред, честно казано… — Присвива очи, за да прочете името й на табелката: — Лейла.
Виждам как жената въздиша наум и се мобилизира. Чест й прави, че усмивката остава на лицето й.
— Със съпругата ми би трябвало да сме на петзвезден меден месец, но от два дни сме затворени в стаята си заради хранителното натравяне, с което решихте да ни уредите. Не знам що за хотел си мислите, че е това, но нас ни дойде до гуша.
Този Марк е истински негодник.
— Много съжалявам, господине! Не подозирах за това положение. Въпросът не е повдиган пред мен, но ви гарантирам, че ще оправя нещата и ще се погрижа веднага да бъдат взети нужните мерки.
— Оценявам това, Лейла, и знам, че вината не е ваша, но би трябвало да сте осведомена, нали? Повдигнах въпроса още вчера и никой не се свърза с нас. Нищо не се случи. Това е петзвезден курорт, но, честно казано, не разбирам как сте получили толкова звезди, след като (а) не сте във връзка помежду си и (б) не обръщате внимание на оплакванията на клиентите си, когато не ви харесват. Възмутително! Погледнете съпругата ми, Лейла. Погледнете я.
Вече е повишил тон, говори много силно. Може да се каже, че Марк прави сцена. Лейла свежда очи към мен. Някак съумявам да се облея в пот — вероятно заради стреса, но се обзалагам, че изглеждам много убедително. Гледам я като зашеметена. Тя взема решение.
— Господине, бихте ли ме последвали? Да отидем на по-спокойно място и аз… бих могла да предложа чаша вода на госпожа…?
Лейла се справя прекрасно. Изключително професионално. Боже, хотела си го бива.
— Ама вие сериозно ли? За бога! Робъртс. Госпожа Робъртс. Господин и госпожа Робъртс. От шеста вила. Мили боже! — Марк изсумтява шумно.
Мъж, който се бори със себе си и съумява с огромно усилие да владее възмущението си. Бива си го. Ако не си намери работа в банка, може да опита като актьор.
— Госпожа Робъртс, разбира се! Елате с мен, моля, и ще се погрижа за вас. Позволете да ви предложа нещо за пиене, госпожо Робъртс.