Лейла ни прави знак да я последваме. Марк нежно ми помага да се надигна от стола, предлага ми опора, подпъхва ръка под мишницата ми. Тръгваме след служителката.
Задната стая е по-голяма, отколкото си я представях. Открити офиси. Отстрани има врата, през която Лейла ни превежда. Озоваваме се в елегантна и добре обзаведена заседателна зала. Специална зала за приемане на оплаквания? По-скоро е ВИП зала за регистриране в хотела. За изтъкнати гости, хора, които биха привлекли публично внимание. Започвам да свиквам с този свят, с правилата му.
Сядаме. Лейла бавно обръща щорите на прозорците към задното помещение. Докато се затварят, мярвам черно-бял монитор на охранителна камера, после той изчезва. Тя сяда пред нас.
— Добре, да караме поред. Госпожо Робъртс, мога ли да ви предложа нещо? Вода с лед? Каквото и да е?
Опитвам се да отговоря, но не съм в състояние. Прокашлям се — отдавна не съм говорила. Гърлото ми се е стегнало. Кимам.
— Благодаря, много съм признателна — изричам дрезгаво.
Доброто ченге съм, Марк е лошото. Горката госпожа Робъртс.
— Бих искала чаша горещ чай. Със захар и много мляко. Ако няма да ви затрудня, моля.
Поглеждам я извинително. Съжалявам, че създавам проблеми. По лицето на Лейла се изписва облекчение. Приятел, съюзник. Може би в крайна сметка ще се намери положително решение. Може дори да получи добри отзиви. Благодарствено писмо. Да стане служител на месеца. Усмихва се.
— Няма проблем, госпожо Робъртс. Лично ще ви донеса. Настанете се удобно, веднага се връщам.
Тя търси с очи одобрението на Марк, преди да излезе. Скачам на крака и изхвърчам от ВИП помещението. Марк застава на прага и ме гледа. Стигам до мониторите на охранителните камери навреме, за да видя как Лейла завива по един коридор на път за бара. На компютърния екран минимизирам прозорчетата и намирам архивираните дни. Пазят видео от шейсет дни. Да изтрия ли всичко? Не. Само нашия престой? Не. Един месец е добре. Маркирам от средата на август до средата на септември и натискам „изтрий“. Програмата ме пита дали съм сигурна, че искам да изтрия файловете. Да. Да, сигурна съм. Натискам. След това изтривам и съдържанието на кошчето. Готово. Как се справяме? Натискам минимизираните прозорчета. От Лейла все още няма следа. Сърцето ми блъска в гърдите. Връщам се в програмата. Намирам опциите — ето го. Настройки. Съхранение на файловете за шейсет дни. Променям на шест дни. Това би трябвало да помъти водата. Когато някой провери архивираните данни, ще реши, че е грешка в настройките. Проверявам екраните. В тази стая няма камери. Всичко е наред. Връщам екрана в първоначалното му състояние. Все още няма следа от Лейла. Искам да направя още нещо. Оглеждам стаята.
— Успя ли? — прошепва настойчиво Марк. — Ерин?
— Да, но има още нещо. Още едно…
И тогава го виждам. Картотека в отсрещния край на стаята. Поглеждам екрана. Лейла излиза от бара на ресторанта с чаша и чинийка в ръка. Разполагам с по-малко от минута. Хуквам през стаята, заобикаляйки столовете. Отварям бързо чекмеджето на буквата „Р“ и преглеждам папките. Робъртс. Ето. Вземам от папката фотокопията на паспортите ни. Регистрационните ни формуляри. Чувам силното тропане на токчета по мраморния под на фоайето. По дяволите. Затръшвам картотеката, втурвам се обратно във ВИП стаята и се стоварвам на един стол. Напъхвам документите в шортите си, а Марк успява да седне до мен точно когато Лейла отваря вратата. Влиза със сърдечна усмивка.
— Заповядайте. Хубав топъл чай — взира се тя загрижено в мен.
Дишането ми е доста накъсано заради притока на адреналин. Изглеждам ужасена и потна. Идеално — в известен смисъл.
Изправям се, олюлявайки се.
— Извинявайте, но трябва отново да отида до тоалетната. Къде е най-близката? — питам задъхано.
Тя оставя помирителния чай на масата и ме удостоява с разбираща усмивка. Вероятно всички са преживявали подобно неразположение.
— След библиотеката вдясно. Ще ви чакаме тук, след като приключите, госпожо Робъртс. Ако сте в състояние — допълва тя.
Приятна жена. Ще оставя положителен отзив за нея.
Докато излизам, притиснала леко длан към предницата на шортите, чувам как двамата възобновяват обсъждането на нашите въображаеми оплаквания. Браво на теб, Марк, давай в същия дух.
В тоалетната десетина минути мокря листовете, после ги мачкам и късам. Хвърлям ги в различни кошчета, преди да изляза и да се запътя обратно към стаята ни.
19
Сряда, 14 септември
Връзки