Изтърсва го толкова неочаквано, че едва не прихвам. Едва. Фил ме поглежда. Специални операции! Лицето на Мишел е безизразно — изморено и изопнато. Не се шегува. Поклащам глава. Не. Нищо не знам за антитероризъм, откъде да знам.
— Аз просто… Трудно ми е да повярвам, че моята Холи е замесена в такива неща. Никога не е споменавала за Бог, нищо религиозно. Анди е чудесен, но греши за това. Вярвам му обаче… не знам, той ще я върне у дома, което е най-важното. Само то има значение.
Мишел изважда смачкан пакет цигари от джоба на халата си, потупва го и изважда една. През главата ми прелита мисълта за теста за бременност, за синьото кръстче, докато запалката й щраква и нова вълна цигарен дим залива тясната стая. Мишел ни поглежда от отсрещната страна на масата, привежда се напред, облегната на лакти.
— Холи не е голяма умница. Много й знае устата, но това подвежда. Винаги е било така. Просто обича да се състезава: по-корава съм от теб, мога да направя това по-добре от теб. Нали ме разбирате? Само че „това“ може да бъде всичко. Някое предизвикателство, подпалването на онзи автобус. Допада й драмата. Само се фука. Това е всичко. Открай време си е такава. Просто напоследък е още по-крайна. Колкото по-голяма става, толкова е и по-крайна. Знам, че сигурно вината е моя. Баща й не беше добър пример, а после Холи се хвана с Аш — извинете, Ашар — и с онази групичка. Странно, Аш беше толкова свястно момче в училище. От добро турско семейство. Виждала съм майка му веднъж. Просто не проумявам. Може би трябваше да се задържам повече вкъщи, ама някой трябва да работи. Баща й със сигурност не смяташе да е той.
Тя млъква. Отплеснала се е. Залутала се е в тунелите на мисълта си и ни е помъкнала със себе си. Трябва да излезе отново на светло.
— Холи сама ли замина? Или беше с някого? — питам.
Логичен въпрос, но май вече знам отговора.
— С Аш… Ашар — поправя се Мишел.
Кимвам. Вече всичко се връзва. Аш е приятелят на Холи от видеото с горящия автобус. В тона на Мишел съм доловила не вина, а самоопрощение — не е виновна за нищо. Как би могла да ги спре? Те са си Холи и Аш. В съзнанието й вината им е обща. Хлапашки пакости. Тя не намира заплахата за истинска. Просто две деца, които този път са попрекалили.
Разбира се, няма как да не се досетя какво се е случило тук. Парченцата се наместват като в тетрис. Сигурна съм, че Анди ще ни осветли допълнително, когато пристигне. Извън всякакво съмнение обаче той няма да ни позволи да снимаме. Трябва да заснемем колкото се може повече, преди да дойде. Преди да ни принуди да спрем.
Изправям се и поемем нещата в ръце, променям енергията в тясното жилище.
— Мишел, трябва да разгледаме стаята й и да снимаме там.
Не е въпрос. Не я моля. Започнала съм да мисля като режисьор — нуждаем се от още материал, колкото се може повече, каквото успея да докопам. Вижте, не искам да я използвам, но е ясно, че Мишел се доверява на авторитетни личности. Ако прецени, че така е най-добре, ще получим желаното. Материалът от стаята ми трябва за филма и ще го получим. Приковавам погледа й дълго, решително. Тя отмества очи. Получава се. Мишел се надига сплашена.
— Да, да, добре. От полицията вече претърсиха и снимаха, така че няма да е проблем да пусна и вас.
Поглежда ме отново в търсене на одобрение, на потвърждение. Иска да се увери, че помага. Няма да създава проблеми като Холи.
Повежда ни от кухнята по коридора. Фил ми хвърля вероятно обвинителен поглед. Постъпката ми не му харесва. Не е в мой стил. Жестоко е.
Майната му. Днес не ми пука. Не съм на себе си. Каквото и да означава това. Вече дори не съм сигурна коя съм. Може да съм умряла в Тихия океан заедно със Сал и Шарп.
Стаята на Холи е малка. Стая на тийнейджърка. Вътре има само най-основното. Фил прави бавна панорама с камерата. Снимки от списания, залепени по стените. Модели със студени очи, стиснали шишета с парфюм. Сексапил. Пари. Лъскави стикери. Мъртви мухи върху рамката на прозореца. Притурка със снимка на Хари Стайлс. Плакати на „У-Танг Клан“. Помпозни. Опасни. Нищо общо с мрачния Кройдън: избелели лица по плакатите отпреди почти пет години, които гледат празната стая.
Аз обаче търся други неща. Усещам, че и Фил прави същото. Макар да не одобрява подхода ми, знам, че в главата му се върти същата мисъл: нещо в стаята издава ли религиозно увлечение? Каквото и да е. Озъртам се, но не намирам. До леглото има купчина книги. Моден каталог на Виктория Бекъм, книжка за котарака Гарфилд с изръфани краища, „Силата на настоящето“, „Малка книга за спокойствието“. Последното, което бих допуснала, че чете Холи. Но защо не? Опит за самопознание? Или подарък от добронамерената й майка? Така или иначе, нито една от двете книга за самопомощ не изглежда четена. Коя съм аз да я съдя? И аз не съм ги чела. Освен това книгите определено не са причина за случващото се сега. Не са наръчници за терористи.