И тогава ми просветва. Тук няма да намерим нищо. Холи е била само на осемнайсет, когато е обитавала тази стая. Това са реликви от предишната й личност. Вече е на двайсет и три. Порастването променя човек. Пет години в затвора променят. Кой знае какво й се е случило през това време?
Вземете мен, целият ми живот се преобърна за десет дни. Превърнах се в лъжкиня и крадла. Един бог знае какво и къде ще бъда след пет години. Дано не в затвора.
На вратата се звъни и очите ни се стрелват към Мишел. Тя кимва и отива да отвори на Анди.
Фил сваля камерата.
— Забеляза ли нещо? — прошепва.
Погледът му е напрегнат. Този документален филм току-що му е станал много интересен. Вече надушва бъдещите награди.
— Не, според мен няма нищо, Фил. Била е тук само седмица, преди да изчезне. Трябва да потърсим другаде — във Фейсбук, Туитър, на такива места. Само че Холи не е глупачка — вече не. Дори да има нещо, няма да го намерим лесно. — Оглеждам стаята отново, но съм сигурна, че съм права — тук няма следи.
Когато излизаме в коридора, виждаме Мишел и едър мъж да разговарят тихо до входната врата. Анди. По-нисък е, отколкото си го представях, но е привлекателен. Излъчва непринудено обаяние, когато се обръща да ни поздрави, грейва в подкупна усмивка — може би такава му е работата. С хора. Мишел има право — той наистина вдъхва доверие. Мъж на петдесет и няколко. С гъста коса. Едва доловимо ухание на скъп сапун. Трябва много да внимавам. Очевидно го бива в работата му, разиграва Мишел майсторски. Допускам, че Анди е един от щастливците в живота. Може би за него всичко е цветя и рози. Е, давай, Анди. Да се залавяме за работа, защото не възнамерявам да влизам в затвора. Няма да изгубя тази битка. Деликатно плъзгам ръка под палтото си и притискам корема. Ей ти, там, вътре, не се тревожи. Мама ще се погрижи.
Принуждавам се да се усмихна, когато той пристъпва към нас.
— Ерин, Фил, аз съм главен инспектор Фостър. Наричайте ме Анди. Приятно ми е да се запознаем и ви благодаря, че ме изчакахте.
Отиваме в дневната на Мишел, като оставяме камерата в коридора. Фил е престанал да снима. Фил, Мишел и аз се настаняваме на канапето, а инспектор Фостър сяда на нисък кожен пуф от другата страна на отрупаната масичка.
— Не съм сигурен какво ви е обяснила Мишел, но Холи беше на изпитателен срок. Наруши условията на освобождаването си, като напусна къщата. А сега — и като напусна страната — добавя нехайно той.
Мамка му. Оказва се по-сериозно, отколкото се надявах. Не мислех, че ще се стигне дотук. Холи да избяга от страната?
Той продължава:
— Има и още нещо. Проблемът с изпитателния срок е едно, обаче в момента много се тревожим, че Холи ще се опита да стигне до Сирия заедно с Ашар Фарук. Изглежда, това е планът им. Знаем, че се е качила на полет за Истанбул от летище „Станстед“ преди четиринайсет часа. Разполагаме със запис от охранителна камера как двамата напускат летището в Истанбул и се качват на автобус. Както може да допуснете, тревожим се. Това е положението. — Анди вече е мрачен, делови.
Сирия. Това вече е сериозно. А ужасната истина — този филм се превърна в мечтата на всеки режисьор. Реалните събития изместват планирания сюжет. Раят на филмопроизводството.
Не се чувствам така обаче, докато седя в онази стая. Разбирам колко значима е историята. Съзнавам го, но ме изпълва единствено ужас. Стена от ужас, устремена право към мен. Съвсем истинско е. Холи е направила нещо много лошо. Ще се проведе пълно разследване. И аз съм замесена. Всички сме замесени. А под изолацията на тавана ми е скрит плик, пълен с диаманти. Което ще изглежда доста уличаващо, ако полицията претърси дома ми.
С всяка фибра на тялото си пожелавам Холи просто да влезе през вратата точно в този момент, нацупена и злобна, и да се заяде грубо с всички.
— Задачата ни е проста — продължава инспектор Фостър. — Първо, трябва да открием къде е Холи, да се уверим, че е в безопасност, и по възможност да я приберем у дома. Второ, трябва да разберем с кого се е свързала, доколко се е радикализирала в затвора и как е успяла да напусне Великобритания. Това е информацията, която ни интересува в момента.
И как точно очаква да му помогнем?