— Нека да е ясно едно: що се отнася до Холи, засега тя не е направила нищо нередно. Нарушението на изпитателния й срок е дребно в сравнение с нещата, за които става дума в тази история. Не искаме да наказваме Холи за бягството. По-важно е да я върнем у дома и да я накараме да ни разкрие какво се случва. Как се е снабдила с документите, кои са контактите й. Искаме да помогнем на нея и на други млади хора в нейното положение. Повярвайте ми — ще попаднат на място, напълно различно от очакванията им. Обикновено вербуват млади и проблемни момичета, залъгват ги с обещания, а когато те отидат при тях, вече е твърде късно да променят намерението си и попадат в капан. Холи много скоро ще разбере всичко това. Онези хора не ги е грижа за момичетата, за тях те са само плячка. Заменими са. — Анди поглежда към Мишел и приковава очите й. — Затова трябва да я доведем у дома колкото се може по-бързо.
Мишел е силно пребледняла. Ръката й се отправя опипом към джоба с цигарите, забравила е, че ги е оставила върху масата в кухнята, и по някаква причина това безкрайно ме натъжава.
— А сега, Ерин… — обръща се към мен с усмивка инспекторът. — Не знаехме, че ще снимате тази сутрин. Сигурно Холи не е предупредила майка си. Разговаряхме със служителите от затвора „Холоуей“ относно записите на интервюто ви с Холи. Явно още никой не го е гледал, но ние много бихме искали да го видим. Мисля, че заснетото от вас е единственият актуален видеоматериал с Холи. Ако не броим този от охранителната камера, който не ни е от голяма полза, честно казано. Много от отделите нямат търпение да гледат вашия материал. Пазите ли записа?
— Да. Не е монтиран. Само суров материал. Самата аз не съм го прегледала, затова не мога да ви кажа дали съдържа нещо, което…
— Това не е проблем — прекъсва ме той и ми подава визитка.
Главен инспектор Андрю Фостър. Телефонният му номер и имейл.
— Изпратете ми всичко при първа възможност.
— Добре — отговарям.
Вземам визитката му и показно я прибирам в джоба си. Полицаите ме напрягат. Открай време е така. Усещам го как изпитателно се вглежда в лицето ми, търси нещо, каквото и да е, на което да припише вина. Постаравам се изражението ми да бъде открито и спокойно.
Анди се обръща към Фил.
— Вие не сте присъствали на интервюто в „Холоуей“, нали? Не сте се срещали лично с Холи?
— Не, не я познавам. Утре ще се запозная с Алекса — отговаря той невъзмутимо.
Но той не е свързан със самолетна катастрофа, с две убийства, кражба, измама и контрабанда. Мисля, че най-сериозната простъпка на Фил е някой джойнт от време на време. И може би незаконно сваляне на нещо от интернет.
Погледът на инспектора се връща върху мен.
— А, да, за документалния ви филм.
Усмихва се. Не мога да разгадая тази усмивка.
— Кого още ще снимате?
Знае. Несъмнено е проверил. Приковавам погледа му.
— Еди Бишъп в „Пентънвил“, Алекса Фулър в „Холоуей“ и Холи — изреждам.
Всичко е документирано, разполагам с доказателства черно на бяло.
Анди кима. Бива си ги. Знам, че си ги бива. Отново се обръща към Фил.
— Фил, ако искате, можете да си вървите. Трябва ми само Ерин. Не искам да ви задържам повече, отколкото се налага. Свободен сте да тръгвате. — И отново онази усмивка.
Фил ме поглежда. Кимам. Ще се оправя. На тръгване той хвърля поглед назад с извити вежди. Странна сутрин. Този документален филм ще се окаже по-важен, отколкото сме допускали. Съзнавам го. И Фил го съзнава. Ще започне да тършува из социалните профили на Холи веднага щом намери кафене с безжичен интернет.
Анди отпраща и Мишел уж за да направи още противно кафе. След като тя излиза, той се привежда към мен сериозно, облегнал лакти върху коленете си.
— Е, Ерин, забелязахте ли нещо по време на интервюто с Холи? Необичайно? Озадачаващо? Тя спомена ли изобщо нещо?
Изглежда по-възрастен, когато не се усмихва. Поотпуснат, по-изморен, по-детективски.
Припомням си интервюто. Преди два месеца. Толкова много неща се случиха оттогава, все едно е минала цяла година. Забелязах ли нещо, което да ми подскаже за намерението й да замине в Близкия изток?
В съзнанието ми изниква образът на Амал. Надзирателят онзи ден. Амал от Близкия изток. Амал означава „надежда“ на арабски. Амал с благите очи. И веднага се засрамвам.
Прогонвам мисълта. Не съм такъв човек. Отказвам да бъда такъв човек. Амал е най-обикновен лондончанин, който си върши работата и по една случайност е с арабско име. Престани, Ерин.
Анди очаква отговора ми.
— Не, не ми хрумва нищо конкретно. Холи беше… малко ме притесни. Признавам. Не мога да посоча нещо определено, останах само с общо впечатление.