Както и да е. Марк е помолил Виктория да се свърже с брат си Чарлс за евентуален „клиент“. Марк и Виктория са приятели в ЛинкдИн и след кратък разговор на кафе Марк повдигнал въпроса. Дали брат й ще прояви интерес към среща с евентуален нов клиент, който иска да пласира малко активи през следващите няколко месеца? Идеята явно била приета добре. Марк ми разказа, че Виктория леко изпънала гръб в кафенето и й станало приятно да влезе в ролята на посредник. Очевидно бизнесът на брат й бил позакъсал в настоящата обстановка, затова Чарлс имал нужда от комисиона. Виктория дала на Марк визитка на Чарлс и му казала да я предаде на клиента си. Благодарила му, че се е сетил за Чарлс.
Марк се обади и уговори среща. Трябваше да отида аз — не като клиент, а като Сара, асистентката. Дотук добре. От Каро знаех, че повечето продажби в галерията й стават по телефона или чрез асистенти, които купуват при откриването на изложбите. Защо лично да купуват допълнителна гаранция, щом могат да изпратят някой друг?
Срещата ми с Чарлс е днес сутринта. Оставям Марк в „Патисери Валери“ в Грийн Парк и поемам сама по „Пал Мал“. Залата е дискретна. Влизаш в нещо, което прилича повече на изискан частен аукционен клуб. Из помещението са пръснати скромни витрини със съкровища, които вероятно не са за продан. Просто тотеми, чиято цел е да вдъхват на клиентите увереност, че са на правилното място, класови примамки, трофеи, символи. Честно казано, вероятно всичко, изложено тук, може да бъде купено за съответната цена.
В една от витрините смъртна маска на инките изпуска меко сияние под светлината на прожектор на около два сантиметра и половина от дебелото стъкло. В друга виждам японска броня.
В трета — огърлица с лъскав диамант бриолет, който виси плътен и голям като лимонов бонбон на верижка с по-малки диаманти, проблясващи на светлините в залата.
Чарлс ме поздравява. Има здрав и румен вид, хубава прическа, червен панталон и лек тен, придобит в Южна Франция. Май е единственият човек в залата. Може би отварят шоурума само за срещи. Не мога да повярвам, че имат много посетители, дори на „Пал Мал“.
Сядаме в дъното на залата до внушително бюро. Ако не е „Чипъндейл“, със сигурност е нещо в този стил. Явно човек следва да забелязва такива неща. Може би точно това е предназначението им.
Сядаме и говорим небрежно, Чарлс приготвя кана кафе и аз решавам, че топката е в моето поле — от мен зависи да започна по същество. Сигурна съм, че Чарлс е способен цял ден да обсъжда какво ли не, ако не взема нещата в свои ръце. Той не е човек, който веднага ще заговори за бизнес — вероятно в неговата сфера не е прието да се прави така.
Разбира се, Чарлс е еманация на Оксфорд и Кеймбридж: прецизен, умен, но обременен от самоналожен срам, че не се представя според възможностите си. Явно единственият недостатък на това да си ползвал всякакви житейски възможности е, че никога не успяваш да задоволиш нивото на очакванията. Неизменно не осъществяваш докрай потенциала си. Всяко постижение е само минимумът, който се очаква от теб при тези обстоятелства, а всеки провал се дължи чисто и просто на личностни недостатъци.
Честно казано, лично аз намирам, че Чарлс се справя много добре. Това място е прекрасно. Работата му ми се струва хубава. Бих се гордяла да му бъда майка. Това е друга особеност на момчетата от частни училища — те подръпват струните на сърцето, нали? Прескачат сексуалния момент и активират майчинския инстинкт. Никога не порастват.
Вадя диамантите от джоба на сакото си и ги слагам на бюрото. Камъните са на сигурно място в мека торбичка от кремава кожа, която с Марк купихме специално за целта. Найлоновото пликче не беше подходящо и макар че торбичката ни струваше сто и петдесет лири, придава различен облик на сегашното начинание.
Чарлс превключва на режим „внимание“. Това е причината да бъде тук в крайна сметка, а е имал лоша година. Обяснявам, че семейството, за което работя, се опитва да ликвидира активите си през следващите няколко месеца. Камъните ще бъдат първата продажба за опипване на почвата, за проверка на пазара в момента.
Разбира се, в действителност няма други материални активи. Ще ми се да имаше. Ще ми се да бяхме намерили още сакове, но допускам, че вероятността още активи да минат през Чарлс (а) ще ни донесе най-добрата възможна цена за камъните днес и (б) ще намали подозренията около една еднократна продажба.
Интересът на Чарлс се засилва. Знаех си, че кожената торбичка си струва.