Отново се усмихвам колебливо, но Марк ме удостоява с апатичен поглед.
Защо не ме подкрепя? Става и започва да крачи из стаята замислено. Нещо не е наред. Прехапвам долната си устна и чакам. След малко той се обръща и ме поглежда с непроницаемо изражение.
— Какво има, Марк? Какво те тревожи?
Въпросът ми прозвучава малко по-рязко от очакваното. Той отмества очи. Издръжливостта ми има предел. Вече пазя твърде много тайни, вътрешното напрежение е прекалено силно. Трябва да продадем диамантите възможно най-бързо и да се върнем към истинския си живот. Не ми е ясно защо Марк не го проумява. А преди толкова се забавлявахме. Непонятна ми е тази внезапна резервираност.
Марк отново се обръща към мен.
— Не мога да повярвам каква невероятна глу… Нищо. Всичко е наред. Просто продължавай в същия дух, Ерин.
Престава да крачи, отива до бюрото си и се заема с деловите си книжа.
— Каква глупост, Марк? Какво? Извинявай, просто не разбирам… Кажи каквото имаш да казваш, моля те. Денят беше труден и според мен се справихме доста добре, затова, ако имаш проблем с онова, което направих, просто ми кажи. Дори още по-добре, защо не ми кажеш на теб какво ти е хрумнало, Марк?
Той зарязва заниманието си и вдига очи към мен.
— Ерин, намерих визитката на инспектор Фостър в джоба на другото ти сако.
Казва го меко, не е ядосан, не е разочарован, а това е още по-лошо. Не е очаквал, че положението е такова, че крием разни неща един от друг.
— Изпреварвам въпроса ти — трябваха ми дребни. Кога щеше да ми кажеш за него, Ерин? Адски се уплаших! Кога престана да споделяш с мен? — Марк ме поглежда оскърбено. — Най-напред си помислих, че си ходила в полицията заради сака. Реших, че си им разказала всичко. Проучих този тип в Гугъл. Така разбрах, че работи в отдела по антитероризъм, и всъщност нямам представа какво се случва. Започнах да се чудя да не би да имаш връзка с този мъж. Защо визитката му е у теб? А после като някакъв жалък глупак прегледах имейлите ти и слава богу! Слава богу, прочетох имейла ти до Фил от вчера. За Холи. Сега поне знам, че тайната ти е просто служебна. Не възразявам, Ерин, но не ме дръж настрани, моля те! Имам право да знам какво се случва. Пазенето на тайни, особено свързани с полицията, точно в този момент… ето така започват да се объркват нещата. — Смръщва се обвинително срещу мен. — Нямаше да го споменавам, щях да изчакам сама да ми кажеш, но явно ще се наложи да поговорим за нещата сега. Затова извинявай, че не съм на седмото небе относно начинанията ти от днес, но съм сигурен, че ще ме разбереш. Всички камери в „Хатън Гардън“ са те заснели, наясно си, нали? Ще изглежда подозрително, ако започнат да те проучват. И определено би събудило подозренията на инспектор Фостър.
Прав е, разбира се. Държа се като глупачка. Здравата ще загазя, ако нещата се объркат.
— Само ми кажи, че сме заедно във всичко това, Ерин. Не криеш нищо друго от мен. Само аз и ти сме, нали?
Въпросът е сериозен и изисква сериозен отговор. Знам колко важен е този момент. Марк сваля картите — трябва или да го приема, или да го отхвърля, няма средно положение.
Още не съм му съобщила, че съм бременна, Еди знае къде живеем, знае всичко за нас, но не бих могла да го изтърся точно сега, нали? Вече съм нагазила сред плаващи пясъци. Държала съм се безотговорно, рискувала съм всичко с обиколките си из града, лъгала съм. Кажа ли му сега, ще разруша крехкото нещо помежду ни, което градихме толкова дълго. Той чака отговора ми. Искрено е разтревожен. Чувствам се зле, много зле.
— Извинявай, Марк, много съжалявам. Щях да ти кажа, след като продадем диамантите. Просто не исках да се тревожиш. Ако смятах, че Анди — извинявай, инспектор Фостър — ще нареди да ме следят, никога не бих отишла в „Хатън Гардън“, честна дума. Наистина обаче трябва да разкараме диамантите от къщи, разбираш го, нали? Особено сега.
Засегнат е. Виждам го, макар Марк да се опитва да го скрие. Въпреки това след малко кимва. Съзнава, че трябва да се отървем от камъните. И аз кимвам в отговор.
— Значи сме на едно мнение. Трябва възможно най-бързо да продадем диамантите. Да ги разкараме от дома си и да получим парите в банката по най-бързия начин, нали?
Казвам го като въпрос. Ако Марк иска да сложим точка още сега, ще го направим. Твърде много го обичам, за да го притискам. Той се умълчава за кратко и после кимва.
— Съгласен съм.
— Трябваше да ти кажа за инспектор Фостър. Много съжалявам, Марк.
Опитвам с полуусмивка и той не ме разочарова. Боже, много го обичам!
Прекосявам стаята и обвивам ръце около тялото му.