Еди бил подходящ за престъпния свят. Благонадежден, директен, изпълнителен. Каквато и задача да му поставиш. Бързо станал незаменим за братята Ричардсън, до такава степен, че когато накрая ги арестували през лятото на 1966-а, Еди Бишъп се погрижил всичко да върви гладко, докато те и останалите от бандата са зад решетките.
Говори се, че Еди възстановил цялата престъпна мрежа в Южен Лондон и я управлявал четирийсет и две години, докато не го арестували за пране на пари. Четири десетилетия Еди управлявал Южен Лондон, проправял си път в града чрез убийства, побой и изнудване, а успели да го осъдят само на седем години за пране на пари.
Зън-зън.
Телефонът пронизва тишината. Писклив, настойчив и аз веднага се изправям на нокти.
Зън-зън. Зън-зън.
Внушавам си, че всичко е наред. И преди ми се е случвало с другите участници във филма. Всичко е наред. Колебливо поемам дъх и вдигам слушалката.
— Ало?
— Ало, с Ерин Лок ли говоря?
Гласът е рязък, на жена, към четирийсет и пет годишна. Не каквото очаквах. Очевидно не е Еди Бишъп.
— Да, Ерин Лок е.
— Обажда се Даян Форд от затвора „Пентънвил“. Имам обаждане от господин Еди Бишъп за вас. Да ви свържа ли, госпожице Лок?
Даян Форд звучи отегчено. Не се интересува коя съм, нито кой е той. За нея е поредният телефонен разговор.
— Ами, да, благодаря, Даян.
И тя изчезва. Чува се тихо прещракване и после сигнал за изчакване.
Еди никога не е давал интервю. Не е казвал нито дума за нищо. Никога. И за секунда не вярвам, че аз ще разплета неговия случай. Дори не съм сигурна, че го искам. Еди е бил професионален престъпник по-дълго, отколкото съм живяла. Нямам представа защо се съгласи да участва в документалния ми филм. Прави ми впечатление на човек, който не върши нищо без причина, и допускам, че скоро ще установя каква е тя.
Отново поемам колебливо дъх. И ме свързват.
— Еди е на телефона.
Гласът му е плътен, сърдечен. Силен кокни акцент. Чувствам се странно.
— Здравейте, господин Бишъп. Радвам се да ви чуя. Аз съм Ерин Лок. Как сте днес?
Добро начало. Много професионално. Чувам го как се размърдва, намества се.
— Здрасти, сладурче. Приятно ми е да те чуя. Лок, така ли? Значи още не си Робъртс? Кога е големият ден? — пита ме той закачливо, непринудено.
Долавям усмивката в тона му. Хубав въпрос при други обстоятелства и аз, аха, да се усмихна, но нещо ме спира. Защото просто няма откъде Еди да знае за предстоящата ми сватба, за смяната на името и за Марк, освен ако не ме е проучил. Той е в затвора, следователно е поръчал на някого. А проучването ми е по-сложно от обикновено търсене в интернет. Не присъствам в социалните медии. Нямам профил във Фейсбук. Всеки добър автор на документални филми знае какво можеш да постигнеш със солидна доза информация от социалните медии, затова страним от тях. С две думи, Еди Бишъп току-що ми съобщи, че е наел професионалист. Държи юздите и знае всичко за мен. За Марк. И за нашия живот.
Не отговарям веднага. Той ме изпитва. Не ми се иска да сгафя още в началото на играта.
— Явно и двамата сме се проучили, господин Бишъп. Открихте ли нещо интересно?
В миналото ми няма нищо противоречиво, никакви скелети в гардероба. Знам го, но въпреки това се чувствам уязвима, заплашена. Това е демонстрация на сила, словесна линия в пясъка. Еди може и да е зад решетките от седем години но иска да ми покаже, че все още държи нещата в свои ръце. Ако не ми го беше показал толкова директно, щях да се ужася.
— Много насърчително, бих казал. Успокоих се, сладурче. Предпазливостта не е излишна — казва той.
Еди е решил, че съм безопасна, но иска да ми даде да разбера, че ме държи под око.
Продължавам нататък, изправям се и се опитвам да разплета телефонния кабел и да вляза в работен режим.
— Благодаря ви, че се съгласихте да участвате. Много съм признателна и ви уверявам, че ще провеждам интервютата възможно най-непредубедено и открито. Аз не създавам изкупителни жертви, просто ще разкажа историята ви. Или по-скоро, ще ви дам възможност сам да я разкажете. Както пожелаете.
Надявам се да знае, че съм искрена. Сигурна съм, че мнозина вече са се опитвали да му пробутат някоя измишльотина.
— Знам, сладурче. Защо си мислиш, че се съгласих? Ти си рядка птица. Само да не ме подведеш, ясно?
Той оставя думите да попият в съзнанието ми за няколко секунди, преди да свали напрежението, да заговори по-лековато.