Лоти е мила, ведра и умна, както може да се очаква от дъщерята на Еди Бишъп.
Наистина си приличаме. Лекарка е в спешното отделение на болницата в Левишам. Работи много, но с радост успява да намери време за мен. Не съм сигурна, че на нейно място бих проявила същото великодушие, но тя иска да помогне. Добър човек е. Стреми се да постъпва правилно. Не е като баща си.
Неочаквано се чудя по какви изобретателни начини с Марк ще навредим на децата си. Ако Марк изобщо иска да имаме деца, когато най-сетне му кажа. Ръката ми се спуска към корема и остава там, допълнителна преграда от кожа, от плът и кости, която да предпазва нероденото ми дете от света навън.
Предишния ден вечерта след прегледа й в клиниката говорих с Алекса. Може би вече е бременна. Ще си направи тест след две седмици и ще разбере. Знам, че не бива, но споделих с нея за моето бебе. Вълнението й ме увлече и й разкрих тайната си. Трябваше да кажа на някого. Бременна съм вече от осем седмици. Тя ме посъветва да отида на лекар, да пия фолиева киселина, да не ям меко сирене.
Пия фолиева киселина, откакто се върнахме от Женева. Крия хапчетата в дъното на шкафчето в банята. Тя обаче има право, трябва да отида на лекар. Важно е, настоява Алекса. Обяснявам й, че в момента съм твърде заета. Възникнали са проблеми. Иска ми се да й кажа и какви са, но не мога, разбира се. Не мога.
Разривът между мен и Марк се задълбочава. Притискам го. Не искам диамантите да разрушат брака ни.
— Нали сме екип? — прошепна той в леглото снощи.
И аз кимнах, разбира се, но той поклати глава.
— Тогава предлагам да зарежем диамантите. — Гласът му звучеше напрегнато. — Все още има време да се откажем от сделката. Полицията може вече да ни наблюдава. Кой знае, може би имаш право, може би и замесените с хората от самолета ни наблюдават. А сега искаш да забъркаш и престъпници от Ист Енд. Нарочно вършиш глупости, Ерин. Излагаш и двама ни на опасност. Изпълни своята част от сделката с Еди, направи му тази услуга, но му кажи, че вече не се нуждаеш от помощта му за диамантите.
Марк е прав за едно — някой определено ни наблюдава, напълно сигурна съм. Тази седмица получихме още две безмълвни съобщения на телефонния секретар, а не са от Еди. Не знам дали са свързани с хората от самолета или с полицията, но някой ни държи под око. Някой ни изпраща послание.
Вече е късно да се отказвам от сделката с Еди — човек не се отдръпва от такива познанства, не се получава така, пък и Марк ще ми благодари после, сигурна съм. И ето ме тук — изпълнявам своята част от уговорката. Непременно ще се получи.
Дъщерята на Еди замислено отпива от чая си, докато нагласям камерата и статива. В кадър Лоти е осветена странично от френските прозорци към мократа есенна градина. Рязка светлина, но деликатна като филигран.
През визьора ми се струва спокойна. У дома. Пълна противоположност на хората от затворническите ми интервюта.
Включвам камерата.
— Лоти, миналата седмица посетих баща ви в „Пентънвил“. Той говори за вас с много обич. Бяхте ли близки в детството ви?
Ще карам бавно. Ще я предразположа. В крайна сметка нямам представа какви са чувствата й към него.
Тя си поема дъх. Знае, че ще задавам въпроси, но сега, когато ги чува, интервюто най-сетне става съвсем реално. Важни въпроси, които изискват отговори. Стръмно изкачване към миналото.
— Бяхме близки, Ерин. Трудно ми е да преценя дали повече, отколкото в други семейства. Нямам база за сравнение. В училище страняха от мен. Сега ги разбирам. Имам деца и никога не бих допуснала да общуват с хора като баща ми. По онова време обаче мислех, че вината е моя, че нещо с мен не е наред. Че никой от семейството ми не е. И всъщност това много ни сближи с татко. Бях по-близка с него, отколкото с майка ми. Мама беше… труден характер. Винаги е била такава. Мисля обаче, че точно затова я обичаше баща ми. Харесваше му предизвикателството. И наградата. Все казваше, че скъпата поддръжка води до добри показатели. Като при автомобилите. Както и да е, мама беше трудна. Особено за мен. Бях обаче малкото ангелче на татко. Беше добър баща. Наистина. Разказваше ми приказки. Държеше се чудесно с мен. Да, бяхме много близки.
Поглежда ме очаквателно, иска да чуе следващия въпрос.
— Запозната ли бяхте с работата му? С живота му извън времето, което прекарва с вас.
Обикновено интервюираните се нуждаят от малко време да се съсредоточат, да преценят какво да кажат, но при Лоти не е така. Сякаш е очаквала възможността да го направи.