Най-напред щеше да махне машината от Ню Йорк — може би някъде на север — където нямаше да го безпокоят любопитни съседи. Данъчните щяха да му създадат проблеми. Може би след като се организира трябваше да замине за Централна Америка или…
В стаята се разнесе подозрителен шум.
Колинс скочи на крака. В стената започна да се появява дупка. Някой се мъчеше да се промъкне през нея.
— Ей! — извика Колинс на машината. — Не съм искал нищо!
Дупката стана по-голяма. Някакъв едър мъж с червендалесто лице, яростно се мъчеше да влезе.
В този момент Колинс си спомни, че машините обикновено си имат собственици. Всеки, който притежава машина за желания, не би приел изчезването й леко. Би направил всичко възможно, за да си я върне. Едва ли би се поколебал дори да…
— Защити ме! — извика Колинс на утилизатора и натисна червения бутон.
Появи се дребен плешив мъж с ярка пижама, който се прозяваше сънливо.
— Саниса Лийк — каза той, докато разтриваше очи. — От службата за сигурност на Темпоралната стена. Мога ли да направя нещо за вас?
— Махнете го от тук — изпищя Колинс. Червендалестият мъж, който размахваше бясно ръце, почти бе успял да се промъкне през дупката.
Лийк извади от джоба на пижамата си парче бял метал.
— Чакай! Ти не разбираш! Този младеж… — закрещя червендалестият.
Лийк вдигна парчето метал, червендалестият изчезна, след него и дупката.
— Уби ли го? — попита Колинс.
— Разбира се, че не — отговори Лийк и прибра метала. — Просто го върнах назад през гломмаха. Повече няма да се опита да мине оттам.
— Искаш да кажеш, че може да мине от другаде?
— Възможно е — отговори плешивият. — Може да опита с микротрансфер и дори с анимиране. — Хвърли подозрителен поглед на Колинс и попита: — Утилизаторът е твой, нали?
— Разбира се — отговори Колинс и започна да се поти.
— И си клас А?
— Естествено. Ако не бях, какво щях да правя с него?
— Не се обиждай — каза Лийк. — Исках само да бъда дружелюбен. — Поклати бавно глава. — Колко много пътувате вие от клас А! Сигурно си дошъл тук, за да пишеш историческа книга.
Колинс само се усмихна загадъчно.
— Е, аз ще тръгвам — добави Лийк и се прозина неудържимо. — Непрекъснато скитам насам-натам. В мраморната кариера щях да съм по-добре.
И изчезна докато се прозяваше.
Дъждът капеше през тавана. Хъркането от другата страна на стената продължаваше. Колинс отново беше сам с машината.
И с хиляда долара в дребни банкноти, пръснати по пода.
Потупа утилизатора нежно. Тези от клас А си живееха доста добре. Искаш нещо? Само го кажи и натисни бутона. Несъмнено истинският собственик страдаше за машината си.
Лийк му бе казал, че може да опита да си я вземе и по други начини. Какви?
Нима имаше някакво значение? Заподсвирква си тихичко и се зае да събере банкнотите. Докато машината за желания беше на негово разположение, щеше да се грижи за себе си както подобава.
През следващите няколко дни животът на Колинс се промени съществено. С помощта на хамалите от Поуха Минил занесе утилизатора в северната част на щата и там си купи неголяма планина. След като получи документите, веднага отиде в средата на имота, на няколко мили от шосето. Двамата хамали, обилно изпотени, мъкнеха машината след него и ругаеха неуморно, докато се бореха с високите буренаци.
— Оставете я тук и чупката — каза им Колинс, чието самочувствие се беше променило значително през последните няколко дни.
Хамалите въздъхнаха и изчезнаха. Колинс се огледа. От всички страни, докъдето стигаше погледът му, имаше само брезови и борови горички. Въздухът беше свеж и леко влажен, птичките чуруликаха весело по клоните, от време на време се мяркаше по някоя катеричка.
Ех, природа! Винаги беше обичал природата. Мястото тук бе чудесно, за да си построи голяма, внушителна къща с плувен басейн, тенис кортове и по възможност малко летище.
— Искам къща — заяви Колинс уверено и натисна червения бутон.
Появи се мъж в елегантен сив костюм и пенсне.
— Да, господине — кимна той и примижа срещу дърветата. — Все пак, трябва да бъдете по-конкретен. Какво точно искате? Нещо конвенционално? Ранчо? Провинциално имение? Модерна архитектура? Замък? Дворец? Или нещо примитивно, като иглу или дъсчена колиба? Понеже сте клас А, можете да поръчате нещо съвсем ново, като Полуфасада, Нова разширена или Вкопана миниатюра.
— Моля? — възкликна Колинс. — Не знам. Вие какво ще ме посъветвате?
— Неголямо провинциално имение — отговори мъжът веднага. — Повечето започват с това.