— И съвсем уместно — каза Уил Холуей. — Аз съм роден една минута преди полунощ на трийсети октомври. Джим е роден една минута след полунощ, което прави трийсет и първи октомври.
— Вси светии — добави Джим.
Гласовете на двете момчета разкриваха историята на целия им живот — те се гордееха с майките си, които живееха врата до врата и едновременно бяха влезли в болницата, за да дадат живот на синовете си с разлика само броени секунди; единият светъл, другият — тъмен. Всяка година Уил палеше свещички на общата торта една минута преди полунощ, Джим една минута след полунощ и двамата ги духваха заедно с началото на последния ден от месеца.
Уил развълнувано разказа всичко това. Джим безмълвно се съгласи. А търговецът, който бягаше от бурята, но все още стоеше неуверено тук, изслуша разказа, гледайки ту единия, ту другия.
— Холуей, Найтшейд. Значи нямате пари, казвате.
Наскърбен от собствената си добросъвестност, мъжът порови в кожената чанта и измъкна някаква желязна машинария.
— Вземете това безплатно. Защо ли? Гръм ще удари една от тия къщи! Без този гръмоотвод — бам! Огън и пепел, свинско печено и жарава! Взимайте!
Търговецът пусна гръмоотвода. Джим не помръдна. Но Уил подхвана желязото и изпъшка.
— Леле, колко е тежко! И чудато. Никога не съм виждал такъв гръмоотвод. Гледай, Джим!
Джим най-сетне се протегна като котка и завъртя глава. Зелените му очи станаха много големи, после съвсем тесни.
Металният предмет бе изкован във формата на нещо средно между кръст и полумесец. Около ръба на основния прът бяха допълнително запоени разни ситни шарки и заврънкулки. По цялата му повърхност имаше изящно гравирани думи на странни езици и имена, които могат да вържат езика на фльонга или да ти строшат челюстта, числа с неразбираеми сборове, пиктограми на насекоми и животни, целите настръхнали с четина, зъби и нокти.
— Това е египетско — Джим приближи нос към един бръмбар, запоен за пръта. — Скарабей.
— Така е, момче!
Джим присви очи.
— А тези тук… финикийски знаци, като следи от кокошка.
— Правилно!
— Защо? — попита Джим.
— Защо ли? — рече мъжът. — Защо е изписано на египетски, арабски, абисински, индиански? Добре де, на какъв език говори вятърът? От каква националност е бурята? От коя страна идват дъждовете? Какъв е цветът на мълнията? Къде отива гръмотевицата, когато заглъхне? Момчета, трябва да сте готови на всеки диалект, с всички форми и очертания, за да хванете в магически шестоъгълник огньовете на свети Елм, топките от синя светлина, които бродят по земята като съскащи котки. Аз имам единствените гръмоотводи на света, които чуват, усещат и отблъскват всяка буря независимо от нейния език, глас или знак. Никоя чуждестранна буря не е тъй гръмогласна, че този гръмоотвод да не я умилостиви с медени приказки!
Но Уил вече гледаше някъде зад гърба на човека.
— Коя? — попита той. — Върху коя къща ще падне?
— Коя? Задръж така. Чакай. — Търговецът изпитателно се вгледа в лицата им. — Някои хора привличат мълнията, засмукват я както котките засмукват дъха на бебетата. Някои хора имат отрицателна полярност, други положителна. Някои сияят в тъмното. Други гасят светлината. Например вие двамата… аз…
— Защо си толкова сигурен, че нейде наоколо ще удари мълния? — попита внезапно Джим с блестящи очи.
Търговецът почти трепна.
— Та аз имам нос, око, ухо. Онези две къщи, гредите им! Слушайте!
Вслушаха се. Може би къщите им се накланяха леко под хладния следобеден вятър. Може би не.
— Също като реките, мълнията се нуждае от канали, за да потече. Един от онези тавани е същинско пресъхнало речно корито, копнеещо мълнията да се излее през него! Довечера!
Джим радостно се надигна и седна.
— Довечера?
— Няма да е обикновена буря! — каза търговецът. — Том Ярост ви казва. Ярост, не е ли чудесно име за човек, който продава гръмоотводи? Аз ли избрах името? Не! Името ли изстреля мен към тази професия? Да! Като пораснах, видях как облачните огньове препускат по света, карайки хората да треперят и да се крият. Помислих си: аз ще начертая график на ураганите, карта на бурите, после ще бързам пред тях, размахвайки в юмруци моите железни тояги, моите чудодейни бранители! Аз защитих и дадох уют и покой на сто хиляди — бройте ги, ако щете — богобоязливи домове. Затова, когато ви казвам, момчета, че отчаяно се нуждаете от гръмоотвод, послушайте ме! Изкачете се върху онзи покрив, заковете пръта високо над него, свържете го с добрата земя, преди да е паднала нощ!
— Но коя къща, коя! — попита Уил.
Търговецът отстъпи назад, изсекна се в голяма карирана кърпа, после бавно закрачи по моравата, сякаш някъде там безшумно тиктакаше грамадна бомба със закъснител.