Сложих усмивката си върху куршума в пушката.
Изрече го веднъж.
Изчака я да разбере.
После го каза беззвучно още веднъж.
И в мига преди Илюстрования човек да си преведе движението на устните му, Чарлс Холуей бързо и тихо извика:
— Задръж!
Уил спря да диша. Далече сред восъчните статуи по брадичката на скрития Джим капеше слюнка. Стегнат в електрическия стол, живият мумифициран мъртвец тихо тананикаше и през зъбите му струеше електричество. Илюстрациите на мистър Дарк се сгърчиха в болезнена пот, когато той стисна юмрук за последен път… но вече бе твърде късно! Уил безметежно затаи дъх и не трепна под пушката. Баща му безметежно изрече:
— Сега.
И стреля.
48.
Един изстрел!
Вещицата ахна през зъби.
Във Восъчния музей Джим ахна през зъби.
И заспалият Уил.
И баща му.
И мистър Дарк.
И уродите.
И тълпата.
Вещицата изпищя.
Сред восъчните фигури Джим избълва целия въздух от дробовете си.
Джим изпищя и се събуди на платформата.
Застанал на ръба на платформата, мистър Дарк гледаше и слушаше какво крещи тълпата.
— Тя припадна…
— Не, подхлъзна се!
— Тя е… простреляна!
Най-сетне Чарлс Холуей застана до Илюстрования човек и погледна надолу. По лицето му бяха изписани много неща: изненада и отчаяние с лек примес на облекчение и задоволство.
Хората вдигнаха жената и я сложиха на платформата. Устата й зееше широко разтворена, сякаш току-що бе осъзнала нещо.
Той знаеше, че е мъртва. След малко и тълпата щеше да разбере. Видя как ръката на Илюстрования човек слезе надолу да докосне, да опипа, да потърси живот. После мистър Дарк повдигна двете й ръце като ръце на кукла, опитвайки да я раздвижи като марионетка. Но тялото отказваше да се подчинява.
Тогава той подаде едната ръка на джуджето, другата на Скелета и те ги разтърсиха в грозна, зловеща имитация на събуждане. Тълпата отстъпи назад.
— … мъртва…
— Но… няма рана.
— Шок, как мислите?
Шок, помисли си Чарлс Холуей. Боже мой, това ли я е убило? Или другият куршум? Да не би, когато стрелях, да е глътнала другия куршум? Да не би да се е… задавила с моята усмивка! О, Господи!
— Няма нищо! Представлението свърши! Само е припаднала! — говореше мистър Дарк. — Всичко е режисирано! Всичко е част от представлението — добави той, без да гледа жената, без да гледа тълпата, гледаше само Уил, който примигваше и се озърташе, излязъл от един кошмар, за да се озове в друг, където баща му стоеше до него, а мистър Дарк крещеше: — Прибирайте се всички! Представлението свърши! Светлини! Светлини!
Светлините на панаира примигаха.
Подгонена от гаснещото осветление, тълпата се завъртя като огромна въртележка и щом лампите помръкнаха, тръгна към малкото оцелели езерца светлина, сякаш искаше да се стопли там, преди да тръгне срещу студения вятър. А лампите наистина гаснеха една по една.
— Светлини! — ревеше мистър Дарк.
— Скачай! — каза бащата на Уил.
Уил скочи. Уил побягна с баща си, който все още носеше оръжието, изстреляло неговата усмивка, за да убие вещицата и да я превърне в прах.
— Джим вътре ли е?
Стояха пред лабиринта. От платформата зад тях мистър Дарк крещеше:
— Светлини! Прибирайте се! Всичко свърши! Край!
— Дали Джим е вътре? — запита се Уил. — Да. Да, вътре е!
Във восъчния музей Джим все още не бе помръднал или мигнал.
— Джим! — долетя глас през лабиринта.
Джим помръдна. Джим мигна. Вратата на задния изход зееше широко разтворена. Джим повлече крака натам.
— Идвам за теб, Джим!
— Не, тате!
Уил се вкопчи в баща си, който стоеше пред първия завой на лабиринта, и завърналата се болка в ръката препускаше нагоре по нервите, за да избухне като огнена топка някъде до сърцето му. Уил стисна здравата му ръка.
— Тате, не влизай!
Зад тях платформата бе опустяла. Мистър Дарк тичаше… накъде? Все едно накъде. Нощта прииждаше, светлините гаснеха, гаснеха, гаснеха, нощта засмукваше всичко наоколо, гъстееше, свистеше, стенеше и тълпата отлетя от алеята като куп обрулени листа от едно огромно дърво, а бащата на Уил стоеше срещу стъклените приливи, срещу вълните, срещу ужаса, който трябваше да преплува, да прегази, да се пребори против съсухрянето, унищожаването на личността, което дебнеше там. Бе видял достатъчно, за да знае. Със затворени очи ще се изгубиш. С отворени очи ще изпиташ тъй върховно отчаяние, ще те налегнат тъй тежки тревоги, че може никога да не стигнеш отвъд дванайсетия завой. Но Чарлс Холуей се изтръгна от ръцете на Уил.
— Джим е там. Джим, чакай! Идвам!
И Чарлс Холуей направи следващата крачка през лабиринта.