Сред стотици скърцащи, влачещи крака нещото от устата на стария моряк се измъква изпод кофата за боклук. То профучава по крака на Саа’д и се натъпква в отворената уста на парализирания човек.
Черните очи на Саа’д експлодират в бяло от ужас. Тялото му се подмята конвулсивно.
Несъзнателно отмервайки времето по виенето на сирените, Саа’д Джеферсън Кунте се гърчи неконтролируемо на калния, грапав път, докато отмъщението прояжда пътя си към дома.