С малко повече въображение тъмнокосото момче насреща, можеше да бъде наречено младеж. Но не можеше да мине за млад мъж.
Трикс се оплези на огледалото и се усмихна.
Ако си направеше труда да се замисли какво беше научил през последната половин година, той щеше да стигне до неочакван извод. Главното изобщо не беше това, че се беше научил да прави магии или да бели картофи, или да приготвя кафе за вълшебника. Главното беше в това, че беше разбрал — човек е такъв, какъвто е, а не какъвто изглежда. Това се отнасяше не само за вълшебниците и рицарите, за витамантите и слугите. Отнасяше се и за Трикс.
Да си признаем честно, че Трикс не се беше замислял много-много над това. Но гледаше все пак отражението си с усмивка и дори не се вторачваше дали беше поникнал над горната му устна черен мъх.
Е, почти…
Подсвирквайки си някакъв мотив (съдбата беше пощадила дворцовите музиканти и никой от тях не попадна на пътя на свирукащия Трикс), наследникът на херцога слезе до първия етаж на замъка. Малобройните прислужници и лакеи, които го срещаха по пътя, ниско му се покланяха и се стараеха час по-скоро да изчезнат. Повечето от предишната прислуга херцогът, след щателно обследване, беше изгонил и беше наел нови — яки селски девици, които се справяха добре с лопатите и греблата, но които се вцепеняваха при вида на тънките порцеланови сервизи и здрави селски момчета, които носеха важно ливреите си, но никак не можеха да запомнят как трябва да се покланят и защо не е вежливо да казват: „А?“, когато нещо не им е ясно.
Но Трикс, както и баща му, смятаха, че това е временно неудобство. За сметка на това пък беше ясно, че ако се случи нещо неприятно, тези недодялани лакеи ще защитят благодетеля си, а няма да се разбягат и да се предадат на нашествениците.
Ако се съдеше по суетнята около вратите в тронната зала, баща му вече трябва да беше там. Но Трикс тръгна в друга посока, към коридорчето, което водеше към мазето на замъка. Стражите, които дежуреха, пропуснаха наследника без нито един въпрос, изпънати в стойка „мирно“, докато Трикс си избираше придирчиво факла и я разпалваше в камината.
В тъмницата, току пред вратата, която водеше към килиите, дежуреше още един охранител — минотавър с малодушен вид, който при вида на Трикс с все сила стисна алебардата. Бившият надзирател на Соийе, след изгнанието на Гриз мина на страната на победителите и сега му предстоеше още половин година служба.
— На пост ли си? — добродушно попита Трикс.
— Марш! — изрева минотавърът. Прозвуча не особено силно, но достатъчно войнствено.
— Така, така — кимна Трикс, минавайки покрай охранителя.
Килиите бяха празни. Всички, с изключение на една — тази, в която някога беше затворен Трикс. Той се приближи до решетката, провери добре ли е затворен новият катинар, провери и охранителните заклинания, които сам беше направил, а после погледна затворника.
Сид Канг, подлият предател, мрачно погледна към Трикс. Бившият началник на стражата беше брадясал — на затворниците им се полагаше бръснар веднъж на половин година, беше поотслабнал и пожълтял. Но погледът му беше останал упорит, какъвто си беше.
— Не плачеш, а? — попита го Трикс. — Това е добре.
— Да издевателстваш над паднал враг е недостойно за благороден човек — каза Сид Канг.
— Както е недостойно благороден рицар да предаде сюзерена си — отбеляза Трикс.
Условията, в които беше заточен Канг, бяха далеч по-сносни от условията, в които Трикс прекара дните в затвора. На пода на килията беше постлан стар, но дебел килим, вместо купчина слама, имаше легло с топло вълнено одеяло, на масата светеше малка лампа. Дори храната в дървената паница изглеждаше напълно годна за ядене.
— Моят сюзерен е Сатор Гриз — отвърна Сид Канг. — Вярно е, че формално съм се клел и на двамата съхерцози, но бях длъжен да изпълнявам заповедите на Гриз.
— Само заради това не те екзекутираха — каза Трикс.
— Знам. Но ти едва ли си тук, за да обсъждаме как се служи на двама господари. Казвай каквото имаш да казваш.
— Какво би искал да получиш? — попита Трикс. — Освен свободата си, разбира се.
Сид Канг се приближи плътно до решетката и погледна Трикс в очите.
— Сделка ли ми предлагаш, млади Соийе? Изглежда, имам какво още да ти дам, щом питаш за цената ми.
— Има — кимна Трикс. — Някои отговори.