Выбрать главу

— Аз вече отговорих на всички въпроси на тайната кралска канцелария — Канг се намръщи от болка. — Те умеят да питат, както ти е известно…

— Не, не на всички въпроси си отговорил — каза Трикс. — Защото те не знаеха какво точно да те питат. Кажи си цената.

— Тази сделка няма да е изгодна за теб — замислено каза Канг. — Впрочем, това не е мой проблем. Всичко ли мога да поискам?

— Да — Трикс кимна. — Разбира се, в разумни граници.

— Уморих се без слънце — отговори Канг. — Поне една кратка разходка на ден. Разбира се, с охрана, дори и във вътрешния двор на замъка.

— Добре — кимна Трикс.

— Освен това бих искал да виждам жена си и децата си, макар и от време на време. Поне веднъж на месец.

— Веднъж на два месеца — отвърна Трикс, решавайки, че не бива да отстъпва твърде много.

— Това е всичко, за което моля.

— Изпълняват се три желания — припомняйки си Маркел, каза Трикс. — Продължавай!

— Както кажеш — Канг въздъхна и едно облаче пара увисна във въздуха. — Тук е студено и влажно, млади Соийе. Дори и през лятото е студено и влажно. Аз знам, че зад стената на килията има печка. Заповядай да я палят всеки ден, иначе дълго няма да ме бъде.

Трикс кимна.

— Добре. Разбирам, че имаш намерение да бягаш и искаш да предадеш на някого съобщение с помощта на жена ти, но не си сигурен дали ще ти се отдаде да го направиш скоро. Но аз ще изпълня всичките ти желания. И ще добавя към тях още едно нещо — ще удвоя охраната ти.

Сид Канг се усмихна широко:

— Ако баща ти, момчето ми, беше умен колкото теб, аз никога нямаше да участвам в метежа… разбрахме се, казвай, каквото ще ме питаш.

— Защо Гриз се продаде на витамантите?

Канг се разсмя:

— Този въпрос е елементарен и ти знаеш отговора. Защото му бяха обещали много злато, поста на наместник и вечен живот. Това е история, стара като света.

— Но защо метежът успя толкова лесно? Защо поданиците ни тръгнаха след Гриз?

— Защото твоят баща е добър човек, но лош управник — Канг стана сериозен. — От много години вече Гриз решаваше важните въпроси. А на баща ти му беше добре така — да бъде номинален владетел и да седи на Разполовения трон. Властта, моето момче е като огъня. Трябва да я пазиш така, че хем да не те опари, хем и на останалите да им е топло, хем да не угасне. Баща ти, момчето ми, се страхуваше да не се опари и да не опари другите… и накрая огънят угасна.

— Ще запомня това — каза Трикс. — Но Сатор Гриз не се страхуваше да се опари, нито се страхуваше да изгори останалите. Защо запази живота на родителите ми?

— Ето това, всъщност е въпросът, който ти искаше да ми зададеш…

Трикс кимна.

— Сделката, която сключваш е неизгодна, предупредил съм те — отговори Канг. — Аз не знам отговора. Когато Сатор обсъждаше с мен плана на преврата, ставаше дума за това, твоите родители да бъдат убити. Решихме още в самото начало ти да бъдеш пленен, разбира се, ако стане. Баща ти трябваше да бъде убит в тронната зала, майка ти — затворена в спалнята, за да има възможност да прибегне до Възвишената смърт… а ако размисли, да й помогнем. Всичко беше премислено многократно, пред очите ми е как трябваше да бъде извършено…

Той замълча.

— Но? — попита Трикс.

— Но незнайно защо, в последния момент всичко се обърка. И съхерцогът, и съхерцогинята бяха пленени живи. Може би Гриз се уплаши да даде заповед — това вече нямаше да бъде преврат, а екзекуция, а може би имаше някакви лукави планове по отношение на родителите ти… — Канг разпери ръце. — И до този момент аз мисля, че това беше грешка, макар че запази живота на всички ви.

Трикс кимна и замислено се запъти към стълбата. Сид Канг не извика след него, за да му напомни обещанието — просто го гледаше как се отдалечава.

Следващото място, към което се отправи Трикс, беше зимната градина — голяма стая, в която дори през зимата цъфтяха цветя и зеленееха дървета в саксии. Там той намери майка си, която седеше, заобиколена от придворните си дами. Едната от тях — най-възрастната, четеше изразително някакъв свитък:

— … късно вечерта. И тогава първата лейди възкликна: „О, ако аз бях кралица! Аз бих устроила голям празник с богато угощение за всички — и за високоблагородните люде и за най-презрените мизерници.“ А втората лейди и отвърна: „Ако аз бях кралица, щях да развивам занаятите и производствата, и гилдията на тъкачите, тъй като машинното производство поевтинява много сукното, а търговията с платове е доходна за кралството“. Третата лейди произнесе: „Ако аз бях кралица, щях да родя на краля здрав и силен наследник“. Кралят, който вечерно време обикновено се спотайваше под прозорците на момите за женене и подслушваше техните разговори, помисли и каза: „Страстта към празненства и пирове е разорителна за държавата и не подхожда на благородна дама. Да роди наследник е нещо по силите на всяка здрава жена, която се храни добре и е в детеродна възраст. Но думите на втората лейди радват сърцето ми, тъй като в тях прозира грижа за държавата и ум, който приляга на кралица!“ С тези думи той влезе при дамите и…