Тук, за съжаление, придворната дама видя Трикс и почтително замълча. Херцогинята извърна глава и се усмихна топло на сина си. От малката пейчица в краката й скочи Халанбери, обут в кадифени панталонки, които Трикс смътно си спомняше и облечен в дантелена риза, засмя се радостно и извика:
— Дошъл е Трикс!
— Едно добре възпитано момче не бива толкова шумно да приветства друго момче! — строго възкликна херцогинята. — Даже и да са приятели и да им се иска да си поиграят. Трикс, ти искаш ли да си поиграеш с Халанбери?
— Не, не, аз дойдох съвсем за малко — измърмори смутено Трикс. — Аз бих искал само да целуна майка си и да се осведомя за здравето й.
Придворните дами се спогледаха, тъй като времето, когато Трикс дотичваше да целуне майка си, беше отминало преди пет години. Но херцогинята, за щастие, нищо не заподозря. Тя дари Трикс с нежна целувка по челото, подаде му бузата си и се поинтересува:
— Не искаш ли да чуеш един поучителен летопис?
— Трябва да видя и татко, мамо.
— Е, добре — каза херцогинята, докато едва удържаше Халанбери. — Предай му поздрави от мен… ъ… много поздрави.
— Непременно, мамо — поглеждайки съчувствено към Халанбери, каза Трикс.
Преди да излезе от зимната градина, Трикс се разходи покрай лехите с цветята, където откри Аннет.
— Минах за малко — каза той на феята, която се беше излегнала върху едно листо.
Аннет го погледна, после се намръщи, излетя и кацна върху рамото му.
— Какво? — попита Трикс.
— Нищо! — строго отвърна феята. — Ти май си забравил, че аз съм твой фамилиар и свободно същество.
— Не съм забравил — излизайки от градината, каза Трикс.
— Да бе! Ти си ми съвсем ясен — каза Аннет.
— Зима е и е студено…
Феята изпръхтя и Трикс си затрая. Той отиде до тронната зала, където намери баща си, предаде му поздравите от майка си и изслуша няколко благоразумни бащински поучения, най-важното от които беше, че през зимата на излизане от двореца трябва хубаво да увие шала около врата си. Трикс обеща да го послуша и на свой ред убеди баща си да смекчи режима на Сид Канг и да удвои охраната му.
А след още половин час, облечен топло и с дебел шал около врата, Трикс, яхнал спокойната и яка кафява кобила, яздеше по улицата, на път към кралския гарнизон, който беше разположен в бившия дворец на Сатор Гриз.
Трикс откри баронет Паклус в двора на замъка. С ръце на кръста, ниският, як рицар наблюдаваше младите кирасири, които мушкаха с копията си едно сламено чучело.
— По-високо върха, по-високо! — ревеше Паклус. — Удари, глупако, не го дръж като пръчка! Мушкаш — вадиш! Мушкаш — вадиш!
Появата на Трикс явно зарадва рицаря. Той остави един стар и опитен командир да командва вместо него и забърза да посрещне Трикс.
— Идвам съвсем за малко, Паклус — скачайки от коня и прегръщайки рицаря, каза Трикс. — Дойдох просто така… да те видя…
Паклус присви очи и впери поглед в Трикс. После го помъкна настрани.
— Какво си намислил? — попита го той направо. — Чини ми се, че не си дошъл да се видим, а да се прощаваме!
Трикс смутено погледна встрани.
— Така значи… — баронетът кимна. — Херцогът знае ли?
— Той нямаше да ме пусне — призна си Трикс.
— А какво ще каже, когато разбере, че си изчезнал?
— Ти ще му обясниш — помоли се Трикс. — Той те уважава. Не мога да стоя повече в замъка! Какво да правя тук!
Паклус се почеса по брадата. След това каза:
— Аннет!
Феята се измъкна от пазвата на Трикс. На главата си имаше малка плетена шапчица, явно взета на заем от някоя кукла, събирала прах в спалнята на някоя наследница.