Выбрать главу

— Грижи се за него — заповяда и Паклус. — Обещаваш ли?

Аннет кимна и отново се скри на топло.

— До довечера ще стигнеш ли до барон Галан?

— Не — поклати глава Трикс. — Но като погледнах картата, видях, че по средата на пътя има голямо село. Ще пренощувам в хана. А Галан… Не съм сигурен дали изобщо ще се отбивам при него. Той не ми харесва!

— Имаш ли пари? — делово попита Паклус.

— Имам.

— Ето ти, за всеки случай! — И баронетът отвърза от пояса си една полупразна кесия. — Тук има само малко сребро… но няма да ти дойде в повече.

— Благодаря, сър Паклус — каза Трикс. Той имаше достатъчно пари, но не искаше да обиди рицаря с отказ.

Паклус кимна, тупна Трикс по рамото с тежката си ръка, облечена в стоманена ръкавица и се запъти към своите новобранци. Спря се по средата и викна:

— Много поздрави!

— Непременно! — качвайки се на коня, отвърна Трикс.

* * *

Дори да имаш хубав кон и пари, дори да пътуваш по широки пътища и да минаваш през безопасни места, зимният път е труден. Даже това, че си истински вълшебник, не прави пътуването ти много по-лесно — разбира се, ако не умееш да се телепортираш.

Трикс не умееше. И затова до кулата на магьосник Лапад в покрайнините на Босгард той успя да пристигне по обяд в последния ден на годината, която си отиваше.

Колкото повече приближаваше кулата, толкова повече местността наоколо губеше зимния си облик. Не, въздухът продължаваше да е студен. Но сивите облаци в небето, ставаха все по-редки и по-редки. Накрая се показа чисто синьо небе и засвети ярко жълто слънце. Снегът по земята се стопи, макар че все още летеше из въздуха, а после съвсем изчезна. Под копитата на учудената кобила се появи трева, най-напред жълта, миналогодишна, а след това и зелена, прясна. На стотина метра от кулата кобилата категорично отказа да продължи, без да си хапне от нея.

Трикс слезе от кобилата, завърза поводите за едно дърво, около което имаше достатъчно трева и тръгна към кулата.

На входа дежуреше предишният посивял минотавър Харим. За изненада на Трикс, появяването му сякаш зарадва Харим.

— Здра… Благоздра… — изръмжа минотавърът, когато Трикс се приближи.

— Здравей, Харим — отвърна му Трикс. — За какво ми благодариш?

— Заси… за си… зина…

— За сина ти ли? — досети се Трикс. — Защо? А! Няма нужда.

Как става така, че вълшебните същества остават да работят при вълшебниците, които са ги призовали, Трикс не знаеше. Това сигурно бяха семейни работи. Излизаше, че сега синът на Харим пазеше Сид Канг…

— Господарят ти вкъщи ли си е? — за всеки случай попита Трикс. Харим закима енергично. Трикс пое дъх, за да събере смелост. Добре, че с него беше Аннет…

— Мили, аз ще похапна… — Феята се измъкна от пазвата му и полетя над цъфналата зимна поляна. За пореден път, Трикс заподозря, че тя чете мислите му, но реши, че да спори с фамилиар е почти безнадеждна работа. Той хвърли един печален поглед след нея и влезе в кулата на магьосника.

Асансьорът скърцаше и се клатушкаше опасно, както преди, но въпреки това Трикс пристигна горе цял и невредим. Преди всичко Трикс съблече топлата си кожена куртка, изтупа мръсотията от ботушите си, приглади косата си и чак след това се престраши и тръгна към кабинета на вълшебника.

Лапад твореше.

Той седеше зад масата, гризеше едно перо и наблюдаваше смътните образи, които кръжаха в кристалната сфера. След това изписа няколко думи върху пергамента. Отпи от чашата с кафе. Повъртя в ръка лулата си, понечи да я напълни, но размисли и се зае отново с писането.

Трикс чакаше търпеливо.

— Не понасям някой да ми стои зад гърба, докато работя! — хвърли перото Лапад. — Ти какво правиш тук?

Магьосникът упорито седеше с гръб към Трикс.

— Учителю, трябва ми съвет… — измърмори Трикс.

— Какъв съвет?! Нали си вълшебник! Нали си ме надминал! Върви в академията, щом ти трябва съвет! — ядоса се Лапад.

— Учителю, цяла седмица пътувах… — жално каза Трикс. — Два пъти ме нападаха разбойници. Веднъж и вълци ме гониха… Отрових се с лоша храна в хана и ме боля коремът. Освен това…

— Аз да не би да съм лекар? — най-сетне благоволи да се обърне Лапад. — Или съм утешител на слабите духом вълшебници? Вълци, разбойници, корем… Нали успя да пристигнеш? Успя…