Още преди три поколения съхерцозите Соийе бяха стигнали до разумния извод, че е по-добре престъпниците да бъдат предавани на градските власти, отколкото да бъдат държани в подземията на херцогския замък. Така беше по-евтино — нямаше нужда от надзиратели и палач и къде-къде по-полезно за репутацията — така съвладетелят не носеше отговорност за решенията на градския съд, а беше и далеч по-лошо за престъпниците, тъй като съдът от девет анонимни заседатели произнасяше много по-строги присъди, отколкото самият съхерцог.
Никой дори не се опитваше да заключи. Просто избраха една килия, където имаше по-здрава решетка и един мълчалив ковач закрепи здраво решетката за перваза на тавана.
Най-сигурният катинар на света е този, за който няма ключ.
Трикс седеше върху куртката си, в ъгъла на килията. Бяха му оставили дрехите, но незнайно защо, бяха срязали всички копчета и бяха измъкнали колана от панталоните му. Може би, за да не се самоубие. За момент Трикс злорадо си представи как отпаря един ръкав и с него се обесва на решетката на вратата. Та нали неговият прадядо — Келен Соийе, беше успял да се обеси на носната си кърпичка, с която бяха превързали многобройните му рани.
Впрочем, Трикс още от най-ранно детство, се смущаваше само при споменаването на носната кърпичка, с която бяха превързани тези многобройни рани. Пък и враговете едва ли щяха да се огорчат особено, ако завареха младия съхерцог да виси на решетката със смъкнати мокри гащи и изплезен език. Напротив, само щеше да ги улесни да завземат трона. По-добре ще е да го екзекутират. Истинска екзекуция, заради несправедлива присъда, пред очите на вероломния народ. Той знаеше какво да каже на предателите! Като Диго Соийе, който на ешафода успя да трогне дори самия палач, като Ренада Соийе, която попадна в ръцете на разбойниците и с пламенната си реч успя да ги убеди да захвърлят престъпния си занаят и да постъпят на служба в Стражите.
Трикс изхъмка неопределено. Разбира се, той беше на четиринайсет години и обожаваше да чете исторически романи, но не беше чак такъв наивник. И Диго Соийе беше екзекутиран, нищо че палачът плачеше, когато замахваше с брадвата. И Ренада Соийе беше уговаряла главатаря на бандата три дни и три нощи, но Трикс смътно си спомняше мълвата, която твърдеше, че трите нощи бяха изиграли много по-съществена роля, отколкото трите дни.
Лесно е да си представяш как се превръщаш в герой, когато разлистваш пожълтелите страници на старите хроники. Далеч по-сложно става, когато инструментът на палача стисне собствените ти крехки и побелели от болка пръсти…
Разбира се, в херцогството мъченията бяха категорично забранени. С изключение на случаите, които бяха строго определени и регламентирани. В това число изобщо не влизаше принудителният отказ от престола. И въобще, да се измъчва дете, а по законите на херцогството Трикс беше все още непълнолетен, можеше само в присъствие на доктор, свещеник и „добра жена от народа“, които във всеки един момент биха могли да прекратят мъченията.
Да, но на света има толкова мъчения, които не оставят следи… Преди време, Трикс със спиращ дъх успя да прочете почти половината от „Ръководство на честния дознател“ и не си правеше никакви илюзии.
Каквото са решили, това ще направят. Да сваляш от престола съхерцога, също беше строго забранено.
Трикс стана и се разходи из килията, за да пораздвижи вдървените си крака. Панталоните му падаха, та трябваше да ги придържа. Три крачки насам, три крачки обратно… Направо ужас! Наистина ли хората са прекарвали цели години в тези тъмници? Това не е възможно!
Едно предателско гласче в душата му прошепна: „Тепърва ще видиш…“
Трикс тръсна глава. Глупости, това е сън, бълнуване! С него или ще се пазарят, след като му предложат да отстъпи престола… или ще го убият. Да оставиш престолонаследника да гние в каменното подземие си е направо най-верният път към поражението. Във всички пиеси и балади, където злодеите хвърляха младия наследник в тъмница, за тях нещата свършваха зле. Или верният слуга помагаше на господаря си да се измъкне, или младият господар изравяше тунел под тъмницата, след което събираше многобройна армия и стоварваше своя гняв върху злодеите…