Выбрать главу

Трикс спеше дълбоко, без да сънува, както се полагаше на един здрав и смъртно уморен юноша.

В историческите хроники лодката, пусната по вълните, благополучно плава през цялата нощ. Към изгрев слънце течението внимателно докарва лодката в някое сенчесто заливче, където над водата са се надвесили плачещи върби, а във водата цъфтят лилии. При заливчето идва млада и красива принцеса, за да открие лодката, а в нея — увит в коприна младенец (между другото, някой опитвал ли се е да повие пеленаче в коприна?), с тайнствен амулет на китката или целият в рани воин, с изцапани с благородна кръв копринени дрехи (коприната се явява традиционен и почти задължителен атрибут). Само в случаите, когато в лодката спи пеленаче от женски пол или облечена в (да, да, досетихте се!) коприна принцеса, е разрешено мъж от благородното съсловие да открие лодката.

В действителност лодка, пусната сама да плава по вълните, по средата на широка река, по-скоро би се обърнала или би налетяла на някой дънер, би се разбила в камъните или би заседнала в плиткото. Към нея би могла да се приближи друга лодка, в която да има не толкова благородни люде, които се интересуват предимно от коприната и не чак толкова от младенците — те самите имат поне по десетина такива, които лазят по земята и искат да ядат.

Това Трикс дори не подозираше. И когато първите лъчи на слънцето го събудиха, той изобщо не се учуди, че лодката си плава спокойно по течението.

(Всъщност, през нощта тя на два пъти се натъкна на коренища и веднъж престоя един час в плиткото, откъдето я изтласка една вълна от рибарски баркас, който беше толкова нетърпелив да изследва съдържанието на лодката, че налетя на камъни и потъна.)

Трикс се надигна и отметна плаща, който беше станал вир-вода мокър.

Коприната е изключително непрактична тъкан.

От двете страни на пътя се простираше умиротворяващ селски пейзаж. Брегът отляво беше покрит с ниска пшеница, която беше започнала едва-едва да пожълтява, а десният — със зелени ливади. Тук-таме се виждаха бели струйки дим, които подсказваха, че мястото е обитаемо, но хора никъде не се виждаха.

Трикс се наведе над борда, огледа придирчиво водата и се изми. След това, още по-внимателно огледа водата, сви дланта си като ладийка и пи. В града той не би се решил на такова нещо, но тук водата изглеждаше по-чиста. И по-бистра.

Сега вчерашният ден му изглеждаше неочаквано далечен — както бива след неочаквани и ужасни събития. Трикс не беше свикнал с изненадите, затова се радваше на спасителното усещане за отдалеченост във времето. Най-малкото, за собствените му родители му се плачеше не много повече, отколкото за храбрия Диего Соийе. Като се замислеше, не бяха много тези негови предци, които бяха умрели в леглата си…

Трикс разгъна платнената торбичка с храната и огледа запасите си. Малко варени картофи, малко сушена риба, парче сирене, половин хляб и бутилка евтино вино. Той не беше настроен пренебрежително към тази храна, но възторг също не изпитваше.

Отвори бутилката и отпи глътка от киселото вино. Инстинктът му подсказваше, че трябва да запива речната вода с вино…

— Ей! — разнесе се над водата.

На брега се появи една малка фигура, която отчаяно размахваше ръце. Трикс се понадигна в лодката, която отчаяно се заклати и се загледа. Приличаше на момче… на юноша, горе-долу на неговата възраст.

Когато се увери, че беше привлякъл вниманието на Трикс, момчето скочи във водата и заплува към лодката, като загребваше малко странично на течението. Трикс се огледа замислено и измъкна едно от греблата от халката. Все пак, уроците по общуване с младите поданици, не бяха минали напразно.

Впрочем, причината за това бързане, скоро стана ясна. Подир момчето, на брега се показаха няколко мъже, ако се съдеше по това, което държаха в ръцете си и по дрехите им, бяха селяни. Преследвачите ги беше подвела тяхната селска натура — те не тичаха през полето с всичка сила, а се стараеха да пристъпват възможно най-внимателно. Чуха се и някакви причудливи проклятия, които обаче нямаха никаква сила. А и откъде селяните биха могли да се научат на високото изкуство на магията?…