Подчинявайки се на взаимното чувство, което изпитват всички гонени и преследвани, Трикс постави обратно греблото в халката и загреба към плувеца. След няколко минути, за борда се хванаха две ръце и след тях от водата изскочи една рижа глава. Юношата шумно издиша и попита:
— Преследват ли ме?
— Те нямат лодка — отвърна Трикс.
Момчето кимна. Погледна страхливо към Трикс и го попита:
— Нали няма да ме удариш? Защото не умея да плувам.
— Ти доплува дотук!
— От страх доплувах.
Трикс протегна ръката си, изви се към другия борд и измъкна момчето от водата. Когато го огледа по-внимателно, мнителността му отстъпи. Това беше момченце, което, макар и по-височко, беше по-малко от Трикс и толкова слабо, сякаш го бяха използвали в експеримент за създаването на нова порода деца, които няма нужда да бъдат хранени.
— Защо те гонят? — И Трикс кимна към брега.
— Заради истината — гордо отвърна момчето.
Седна долу, съблече ризата си и започна да я изстисква. Леко удивен, Трикс забеляза, че дрехите на момчето му се струват смътно познати, макар че бяха абсолютно лишени от копчета и гербове…
— Кой си ти? — Трикс реши да смени подхода.
Момчето намъкна ризата си и се опита да се намести по-удобно. Изрече:
— Знай, ти, славни юноша, който извърши благородна… ъ-ъ-ъ…
— Постъпка? — подсказа Трикс.
— Постъпка! — зарадва се момчето. — Ти спаси от неизбежна разправа и унизителен плен…
— „Хроника на баронет Хю Каръка“, — измърмори под носа си Трикс.
— … наследника на престола на съхерцозите Соийе, Трикс Соийе.
Трикс замислено погледна момчето. То преглътна и продължи малко по-неуверено:
— Това ще ти бъде зачетено, ще ти се отблагодаря, веднага щом си върна короната, земите, войската и богатството…
— Значи казваш, че не умееш да плуваш? — И Трикс стисна по-силно греблото.
— Недей… — бързо изрече момчето.
— Кой си ти?
— Три… — Момчето спря на половин дума. — Йен.
— Кой Йен?
— При благородниците е така — момчето сви рамене. — Просто Йен. Баща ми беше градинар. А майка ми му помагаше. Умряха от треска, преди две години.
— Защо се нарече Трикс? — не издържа и се развика Трикс. — И откъде имаш тази риза? Тя е… тя е скъпа!
— Аха — изрече момчето и погали любовно плата. — Това е коприна, нали?
— Кадифе е, глупако! Ти откъде си?
— От приюта за сираци на славните съхерцози Соийе и Гриз — без ни най-малко да се смути, отвърна Йен. — Светла му памет на съхерцог Соийе, нека боговете пазят и двете му души — земната и небесната…
Трикс върна греблото на мястото му.
— Вчера сутринта, когато стражите на съхерцог Соийе нападнаха съхерцог Гриз, но бяха пленени, а съхерцог Соийе умря от мъка — бързо-бързо заговори момчето, — нашият приют изгоря. Пламна от три страни, едва успяхме да изскочим. Сигурно разбойници са го запалили. А след това пристигна един рицар на съхерцог Гриз и каза, че приют повече няма да има. Великодушно ни дадоха дрехите на наследника Трикс — на него и без това, вече няма да му потрябват. Ние с момчетата решихме, докато е лято и докато е топло да се разделим и да поскитаме. А щом сме облечени като благородници, защо да не казваме, че сме наследникът Трикс, когото злодеите са лишили от трона му и който в момента бяга и се крие.
— И ти си мислиш, че ще ти повярват?! — развика се Трикс. — Я ми кажи как се казваше… братовчедката на лелята на съхерцог Рат Соийе?
Момчето се набърчи чело и отсече:
— Люнида Соийе, която преди една година се спомина на преклонна възраст край морето. Тази дама, на млади години е била много красива, заради което е страдала много… Ние цяла година изучавахме генелогия.
— Генеалогия… — машинално го поправи Трикс.
— Генеалогия… И на Соийе, и на Гриз, и на всички съвладетели на пограничните територии. Като всички благородници.
— Все едно, ти… ти нищо не знаеш — промърмори Трикс. — Само селяните можеш да баламосваш. Дори не умееш да си служиш с вилица, както се полага.
— Ха-ха! — Йен гордо изправи глава. — Мога и още как! Може ли да си изцедя панталоните?
— Изцеди ги — разреши Трикс, като гледаше локвата, която се беше събрала на дъното на лодката.
— И с малката, която е за риба, и с голямата — за месо, и даже със специалната за месо мога да си служа — отвърна Йен като извиваше зад борда панталоните си (които също се сториха на Трикс подозрително познати). — Учиха ни. И още как!