Сергей Лукяненко
Неспокойкото
Трикс #2
Първа част
Трикс се обижда
1
Ако на непълни петнайсет години си поправил неправда, подобрил истината, спечелил сърцето на принцеса, а и си извършил Истинско чудо — на теб наистина много ще ти се иска всички постоянно да те хвалят.
Трикс, единственият и пълноправен ученик на великия магьосник Радион Лапад, имащ високия статут на помощник (а нали помощникът си е почти истински магьосник), стоеше до прозореца в малката си стаичка на върха на магическата кула и се цупеше.
Не, той изобщо не съжаляваше, че след всички случили се за година приключения напусна бащиното херцогство, където един ден трябваше да седне на трона, и се върна при Лапад, за да продължи обучението си. Да мие подове, да готви храна и да чисти отходни места далеч не беше приятно, но занятията по магия компенсираха всички житейски несгоди.
Вярно, че през последната седмица не научи нищо ново — опитът да призове нов саламандър, за да замени стария, който вече почти не нагряваше вода в котлето, завърши с малък пожар, опитите с кулинарна магия (Лапад от самото начало си беше настроен скептично!) доведоха до разстройство, а простото заклинание „таранен камък“ предизвика само мелодичен грохот и страховити гласове, пеещи нещо заплашително на незнаен език.
Но най-обидното беше, че телепортацията все така упорито не му се отдаваше. Лапад, изглежда, и сам не беше твърде добър в нея, но все пак се отправи на събора на маговете, традиционно свикван малко след Нова година. Сам. Оставяйки Трикс в своята магическа кула с обидната молба да не я разрушава до основи.
Не, определено не така си представяше Трикс живота си при Лапад. Нови приключения, тайни, сражения, интриги… Спасяване на целия свят и на принцеса Тиана в добавка! Победа над коварните витаманти!
А вместо това — преписване на стари, загубили силата си заклинания от древни книги и ехидните подмятания на Лапад.
И тъжно самотно празнуване на Старата Нова година, която ще настъпи след някакви си девет часа. Учителят, разбира се, много ценеше Трикс, но определено нямаше да се върне по-рано от събора заради беладжията-ученик. А нали това беше специален празник! Семеен, който трябва да се празнува не на улицата с познати и приятели, а у дома, със семейството и близките…
Трябва да се отбележи, че Старата Нова година се празнува само в кралството. Така беше тръгнало още от времето на крал Маркел Неочаквания, който се беше прославил с необичайните си реформи — например беше въвел две допълнителни части на света, или беше изхвърлил три букви от азбуката и вместо тях беше добавил две други, както и нов знак — точка и запетая, или че беше заповядал теглото да се измерва не във фунтове, а в някакви си странни „килограми“. Какво е фунт всеки знаеше прекрасно — това беше тежестта на гирата, прикрепена към веригата на церемониалния кралски жезъл. А според монарха тайнственият „килограм“ тежал малко повече от два фунта и бил точно колкото е теглото на един „литър“ прясна вода на морското равнище… но да измисли колко пинти или кварти вода влизат в същия този „литър“, за да може да се измери и да се приеме за еталон, Маркел Неочаквания така и не успял, защото изгубил интерес към своята идея.
Като цяло всички реформи на остроумния крал не оцелели във времето. Новите букви от азбуката неусетно отпаднали (въпреки че старите не били върнати), частите на света останали само на старинните часовници по кулите в Столицата, в магазините всички постарому искали да им претеглят половин фунт бял хляб и да им налеят две пинти мляко, а не да им претеглят половин „килограм“ или да им налеят „литър“. И само смяната на календара се увенчала с частичен успех. Един ден в средата на зимата Маркел неочаквано заявил, че, наблюдавайки звездите, открил — старият календар е изостанал с цели тринайсет дни и затова Новата година трябва да се празнува по-рано. По този повод той заповядал да има фойерверки, да наливат вино за обикновените хора и да се опростят всички данъци за двете седмици по-малко. Според общото мнение, кралят просто искал да празнува по-рано — но фойерверки… вино… данъци! Така че новият календар бил приет доста радушно. Но и стария не забравили… което довело до появата на удивителния по своето име празник — Старата Нова година.
Казват, че на смъртното си легло старият крал Маркел Неочаквания въздъхнал и казал: „Прекалено рано дойдох в този свят! Той още не е готов да приеме моите идеи… но един ден ще ги приеме… А сега — най-важното! Пишете! Всички хора се раждат свободни и равни в своите достойнства и права. Те са надарени с разум и съвест и са длъжни да постъпват в отношенията си един с друг в дух на братство…“