— Аннет, ще се простудиш — Трикс хвана с два пръста за колана разярената фея и я скри под дрехите си. — Елин, да отлитаме.
— Можеше да ме предупредиш, че не тръгваш сам… — промърмори драконът. Изглеждаше много объркан.
През целия ден летяха над предпланини. Прелетяха много високо над владенията на барон Исмунд — хората отдолу ги забелязаха и започнаха възторжено да тичат напред-назад, пускайки в небето стрели и фойерверки. Очевидно се радваха. Спуснаха се да хапнат на склона на планината, до някакво стадо. Овчарят беше изчезнал някъде, така че нямаше как да купят овце, наложи се да вземат няколко просто така.
— Тук живеят много гостоприемни хора — успокои го драконът. — Никога не спорят, ако вземеш чужда овца…
Аннет трябваше да се задоволи с цветния прашец на дивите еделвайси, които растяха на планинския склон.
Нощта също прекараха в полет — Елин обясни, че драконите могат да спят и да летят, без да се отклоняват от курса. А на сутринта вече бяха близо до границата със Самаршан и кацнаха на високопланинско плато покрай една от граничните крепости. През нощта беше студено, но щом слънцето изгря, бързо се затопли. На зелената ливада разтвориха чашки бледи диви цветя и ободрената Аннет се отправи да закуси. Елин с въздишка съобщи, че те самите ще трябва да погладуват — по тези места нямало какво да се ловува.
Трикс, който вече съвсем свикна и спря да обръща внимание на размерите и плашещите зъби на дракона, се протегна на тревата и като гледаше към ясното синьо небе, попита:
— Елин, какво толкова се е случило при вас? Защо реши да се обърнеш за помощ към магьосник?
— Ние, драконите на Самаршан, сме в голяма опасност — уклончиво отвърна Елин.
— Е, това го разбрах. Но за какво точно става дума?
— Чувал ли си нещо за Прозрачния бог?
— Да, малко. Той е нещо като вожд на някакво племе, нали?
Драконът се засмя.
— Вожд на някакво племе? Да, преди година беше точно така. Всъщност дори преди половин година. А сега е на косъм да стане Велик везир при султан Абнувас.
— И какво от това?
Драконът въздъхна:
— Виждам, че макар и могъщ магьосник, от тънкостите на политиката не си твърде изкушен. Султан Абнувас не решава нищо в Дахриан. Всичко зависи от Великия везир. В продължение на много години това беше Аблухай, учил в университета на град Джарум, човек мирен и обичащ радостите на живота. При него и в Самаршан беше по-спокойно, и с вашето кралство отношенията бяха мирни, дори и с Кристалните острови търговията процъфтяваше. Но откакто вождът на номадско племе Алхазаб, да не скверня устата си с неговото име, се обяви за Прозрачен бог — всичко се промени! Вече цял Самаршан, от планината Амалай до солените блата Арокко, от морето Кьорт до пустинята Инкуш, се кланя на Алхазаб, само в Дахриан мирът и покоят все още са се съхранили. Но това няма да е за дълго. След по-малко от месец вождовете на племената ще се съберат в Дахриан и ще обявят Алхазаб за новия Велик везир. А първото нещо, което ще направи той, е да обяви война на вашето кралство!
От изобилието на необичайни имена в главата на Трикс всичко се обърка.
— А този… Абну… Аблу…
— Алха — подсказа драконът. — Имаш предвид Алхазаб, Прозрачния бог?
— Ами да! Той иска да воюва ли?
— Не, той е за мир в целия свят. Стига той да управлява същия този свят.
— Помисли малко — сви рамене Трикс. — Винаги е така. Повоюваме, повоюваме — и после се помирим.
— Този път ще е различно — зловещо каза драконът. — Да започнем с това, че Алхазаб неслучайно е наречен Прозрачен бог! Той има сила, превъзхождаща не само човешката, но и магическата!
— И драконовата? — полюбопитства Трикс.
Елин не каза нищо.
— Това е лошо — огорчи се Трикс. — Но ние имаме много велики магьосници, огромна армия и необятна територия, където може да разиграваме врага, докато не падне от умора. Винаги така сме побеждавали. А вие, драконите, какво общо имате с това?
— Преди деветстотин деветдесет и девет години драконите от цял свят избягали в горещите пясъци на Самаршан — започна Елин. — Първо, така сме се скрили от злите хора, и второ, на юг се чувстваме много по-добре. Ние обичаме топлото. Е, разбира се, разни чешити напук останали и на север, и на изток, и на запад, но като цяло почти всички дракони сега живеят в Самаршан…
— Чувал съм нещо подобно — кимна Трикс.