— Татко! Мамо! Доведох магьосник! — плахо прошепна Елин. Трикс бързо се изправи, отърси част от водата от себе си и дори хвана по-удобно жезъла.
Две гигантски и две огромни драконови глави приближиха до Трикс. От драконите лъхаше на печено месо, масло за горене и кой знае защо — на блато.
— Ученик на магьосник — каза (явно се стараеше да говори тихо) гигантският оранжев дракон. — Ниво на помощник. Доста способен.
— По принцип би могъл да се брои за магьосник — меко добави жълтият дракон. — Е… по човешките мерки…
— Алхазаб дори няма да го забележи — безпощадно допълни оранжевият.
— Защо така, скъпи? — каза жълтият дракон. — Ще го забележи и мимоходом ще го убие.
Трикс набра кураж и каза:
— Позволете ми да ви приветствам, уважаеми дракони. Вие, както виждам, сте бащата на Елин? А вие — скъпата му майка?
Драконите погледнаха мрачно към Трикс.
— Аз съм ученик на Радион Лапад — продължи Трикс, окуражен от мълчанието. — Вашият уважаем син ми напомни за дълга на честта на Радион пред вашето семейство. И аз съм готов да ви окажа цялата необходима помощ.
— Дали да не го изядем? — попита оранжевият дракон. — И да се престорим, че нищо не е било.
— Е, не е добре някак си… — намръщи се жълтата драконка.
— Вашият син ме повика да помогна! — изкрещя Трикс. — Ние сключихме споразумение, нямате право да ме ядете!
— Той е още непълнолетен! — отсече оранжевият дракон. — Какво споразумение може да се сключи с дете?
— Но аз научих истинското му име… — започна Трикс и веднага разбра, че езикът му е твърде бърз.
— Ще трябва да го изядем — въздъхна драконката. — Нищо лично, но… Единствено заради безопасността на Елин.
В мигове на опасност Трикс понякога съобразяваше доволно бързо.
— Законът! — изкрещя той. — Законът за първата среща! Три гатанки!
Оранжевият дракон, който вече беше раззинал паст, замръзна. И я затвори. След което хвърли унищожителен поглед към Елин.
Елин опита да се скрие зад гърба на Трикс, но не му се получи.
— Законът си е закон… — мрачно каза бащата-дракон. — Ще се състезаваш с всеки от нас по ред?
— Не, отбор срещу отбор! — заяви Трикс. — Вашият отбор и моят!
— А кой е в твоя? — предпазливо попита драконката.
— Моята фея!
— Е, благодаря ти — прошепна Аннет, излезе изпод мантията и изтръска водата от крилцата си. — Много ти благодаря. Винаги съм мечтала да си премеря ума с дракони!
— А ако ме бяха погълнали заедно с теб — това по-добре ли щеше да е? — озъби се Трикс.
В това време драконите леко се отдръпнаха настрани. Бащата-дракон и майката-дракон протегнаха шии нагоре и започнаха да си шепнат нещо. Шепотът, разбира се, беше прекалено силен и разбираем, но за съжаление говореха на драконски език, който според слуховете все още никой човек не беше успял да научи.
— Трикс, извинявай — виновно каза Елин. — Не мислех…
— Ще можеш ли да ми подскажеш? — попита Трикс.
— Никога не съм успявал да разгадая гатанките на татко… — тъжно призна Елин. — Знаеш ли… ако бързо се телепортираш…
Но Трикс нямаше намерение да признава неумението си, затова само поклати глава.
— Най-важното е да не измисляш някакви загадки за знание — посъветва го Елин. — Татко е на хиляда и триста години и знае всичко на света. И не измисляй никакви аритметични гатанки. Мама може да преброи космите на главата ти за една секунда. Също така не казвай и никакви логически гатанки — ние, драконите, сме много силни в логиката.
Двата гигантски дракона се върнаха при Трикс и Аннет. Братът и сестрата на Елин възбудено се въртяха край тях.
— Искам да уточним правилата! — каза Трикс.
— Добре, давай — изглежда случващото се забавляваше оранжевия дракон.
— Гатанките трябва да имат решение!
— Това е задължително — съгласи се бащата-дракон.
— Гатанката трябва да бъде решима!
— Това пък какво е?
— Ами… не трябва да задавате въпроси от рода на „колко дървета растат на най-големия остров в морето на Кьорт“.
— Там растат сто тридесет и две дървета, а още осем са изсъхнали.
— Но аз не знам това и не бих могъл да го знам! Нека гатанките да са такива, че да могат да бъдат разгадани от разумно същество на база общодостъпни знания!
Драконът се ухили: