— Трикс, той лъже! — внезапно се разнесе над оазиса гласът на Халанбери. — Ти си велик магьосник! Аз вярвам в теб! Той просто всички е ома…
Гласът секна, сякаш някой беше затиснал устата на Халанбери с ръка. Гавар започна да кима, доколкото му позволяваха магическите връзки.
„Той просто всички е ома… омаскарил? Омаял? О… Омагьосал! — Трикс вдигна глава. — Ама разбира се! Въпреки че уж не правим заклинания, а само се ругаем един друг, но ние сме магьосници. И магията на Алхазаб действа и на моите приятели. Само Гавар не се поддаде. Може би защото е мъртъв. Или защото не ми е приятел?“
— Благодаря ти, уважаеми Алхазаб, за анализа на моето заклинание — отговори Трикс и разпери ръце. — Някак си дори не разбирам с какво да споря? С факта, че в моята магия има много чувства и емоции? Всъщност целият ни живот се състои от тях! Какво е изненадващо, че в моята магия, която е част от живота, звучат чувства? Изброяванията те смущават? Животът ни е изчислен и следва определен ритъм. Лятото идва след пролетта, след лятото идва есента, зимата следва есента, а след нея е отново пролетта! Час по час, минута по минута, миг по миг, ние вървим по пътя на живота към вечността — и само там, във вечността, всичко ще спре и вече няма да бъде изброявано. Моята магия е жива и в нея има свежата зеленина на пролетта, горещото злато на лятото, сивата мрачност на есента и… (тук Трикс спря за миг, осъзнавайки, че в Самаршан няма сняг дори през зимата)… и мъгливия студ на зимата. Ти се присмиваш на това, че в моите заклинания звучат думите „коварен“ и „безмилостен“? Но това са същите тези думи, които са неразделни от теб, Алхазаб! Обвиняваш ме в кръвожадност? А кой унищожи най-добрите магьосници на Дахриан? Кой накара бедните, гладни гълъби да отнесат обратно на султана останките на неговите убийци? Не, Алхазаб, не си ти този, който трябва да ме упреква в жестокост! Не, Алхазаб, не си ти този, който може да плюе на магията ми… защото ти изобщо не си магьосник!
Всички — и номади, и гноми, и комедианти — ахнаха едновременно. Дори Алхазаб трепна от изненада.
— Аз не съм магьосник? — вдигна вежди той.
— Ти не си магьосник! — потвърди Трикс. — Ти си магофен!
— И какво означава това? — презрително попита Алхазаб.
— Ти никога не си се учил на магия — каза Трикс. — Ти дори с чуждата магия не си запознат. И напразно! Магията много-много отдавна е станала точна наука и всички магьосници са измерени и класифицирани. Така че…
Наоколо беше много тихо и Трикс радостно осъзна, че е привлякъл вниманието на слушателите. А какво може да е по-добре за един магьосник от хиляди внимателни слушатели? Нищо! Особено ако противникът ти от недомислие е направил твоите думи достъпни за всички събрали се!
— Най-разпространеният вид вълшебници са маговете. Самаршанците ги наричат магьосници, северняците — шамани, планинците — чародеи. Но всички те са едно и също — хора, които с думите си могат да създават вълшебства. При някои от тях се получава по-добре, при други — по-лошо, но на мага е подвластно всичко. Тях, като правило, сред хората ги наричат вълшебници… Второ, съществуват чудотворци — това са едностранно развити вълшебници. Това са онези вълшебници, чийто талант им позволява да създават само един вид вълшебство — например да лекувате подагра или да превръщат тикви в карети. А третият вид — това са вълшебници без талант или магофенове. С искреното си желание да правят магии и дръзко да измислят заклинания, те всъщност не са в състояние да измислят нещо ново и необичайно. Но вярата им в самите себе си е толкова голяма, че дори успяват наистина да го направят, като създават слаби и нетрайни заклинания.
Алхазаб се засмя:
— Ти си противоречиш, момче! Моите заклинания ли са слаби и нетрайни? Моите, на Прозрачния бог? Та аз едва бях разбрал как се прави заклинание, когато казах: „Нека отсега нататък никакви заклинания, а също и никакви човешки оръжия, огън и вода, нокти и зъби, ръце и крака, предмети от бита и природни катаклизми да не могат да ми навредят!“ И от тогава аз съм неуязвим нито за магии, нито за груба сила!
— Да, така е — кимна Трикс. — Но не защото твоето заклинание има някаква сила. В продължение на хиляди години магьосниците са призовавали подобни защити за себе си, така че всички тези думи вече са износени. И твоето заклинание изобщо не би те защитило. И дори хиляди вярващи в теб воини не биха могли да направят заклинанието толкова силно! Виж само какви са твоите заклинания! „Несъкрушими връзки сковаха ръцете и краката ти, витаманте! А твоят гнусен език се поду и вече не може да се движи!“ Та това е абсурдно, Алхазаб! Точно същите емоционални и прости думи, с които осъди моята магия! Най-простите думи, в тях няма нищо необичайно, нищо сложно и интересно!