5
— Ако съчинявах пиеса за героичните ни дела — горчиво каза Бамбура, — щях да сложа финалната точка на по-предния ден. Например на мястото, когато всички те поздравихме и прегръщахме, след като ти победи Алхазаб и убеди номадите да се върнат в пустинята…
— Защо? — мрачно попита Трикс.
— Защото героичната драма трябва да завършва добре! А ако тя завършва зле, значи това е героична трагедия!
— Драмата ми харесва повече — призна Трикс.
Фургонът с комедиантите бавно приближаваше към двореца на султан Абнувас. Честно казано, дори впрегнатите камили (камилата не е най-подходящото животно за впрягане) биха могли да теглят фургона по-бързо — но стражниците много забавяха движението. Вървяха отзад, стиснали дълги пики в готовност. Вървяха и отпред, стиснали в ръце мечовете си. Тълпяха се и по дължината на пътя, държейки лъковете си в готовност.
Като цяло имаше много стражници.
А също така в небето летяха дракони.
А също така по покривите на къщите стояха мрачни самаршански магьосници, като към всеки от тях бяха прикрепени по трима стражника, които да ги въодушевяват и ободряват. А също така в канавките дебнеха алхимици, стиснали в ръцете си колби със зловещи бълбукащи течности.
Като цяло на Трикс му беше някак некомфортно. Той и Тиана яздеха бойните си камили, витамантът Гавар крачеше до тях, а комедиантите, Йен и Халанбери седяха намръщени във фургона.
— И защо изобщо реши да се върнеш в Дахриан? — изстена Майхел. — Да бяхме се отправили към дома…
— Самият ти настояваше да се върнем! — възмути се Трикс. — Искаше да вземеш сандъка със злато, който ни беше обещан!
— Исках! — призна Майхел. — Но аз съм беден комедиант, директор на странстваща трупа, който трябва да се грижи за своите актьори и на когото звънът на златото заглуши воплите на разума! Ти трябваше да ме разубедиш! Но сам заяви, че трябва да се отчетеш на Абнувас!
Трикс въздъхна. Така си беше — искаше да разкаже на султана, че заплахата е преминала, че война няма да има… и, ако е възможно, да се застъпи за Аблухай и Сутар. А също така му се искаше да види драконите и да благодари на Мумрик за покровителството и обучението в школата на асасините. А и с търговеца Васаб трябваше да се сбогува. Но най-важното… най-важното беше, че на Трикс му беше неловко пред Дерик. По някаква причина Трикс беше сигурен, че ако се срещнат отново, непременно ще се сдобрят — и коварният Сатор Гриз ще се засрами от вероломството си, а Трикс ще може да изпроси прошка от Маркел за тях — и тогава всичко ще завърши много, много добре, като в приказка…
— Извинявай — каза Трикс на Майхел. — Вината е моя.
И погледна към Сатор Гриз, който яздеше отпред на процесията — в пищните одежди на Велик везир.
Но кой би могъл да си помисли, че като затвори в тъмница предишния везир и шута, султанът ще допусне толкова близо до себе си беглеца съхерцог и неговия син?
Дерик яздеше зад баща си. Той също беше в самаршански дрехи, които му стояха изненадващо добре, и постоянно поглеждаше назад към Трикс. Погледът му не предвещаваше нищо добро. Разбира се, младежът помнеше, че Тиана го изпрати обратно в Дахриан, но като благородник по произход, той не можеше да се обиди на момичето — това беше лош тон. Затова Дерик предпочиташе да се сърди на Трикс.
— Вие в нищо не сте виновни — опита се Трикс да утеши Майхел. — Съвсем честно изпълнихте задачата си. Тиана и аз избягахме от султана, когато той реши да сключи сделка с Алхазаб…
Майхел само въздъхна, Шараж тъжно се усмихна, затова пък неуморно крачещият витамант се засмя и каза:
— Глупак! Истинският владетел не може да си позволи да наказва само невинни. А съдейки по това, което чух за Абнувас, за неговата доброта и любов към всичко живо — при тази дума Гавар се намръщи, — той трябва да стане истински владетел.
— Защо е това „не може да си позволи“? — възмути се Тиана. — Владетелят трябва да е строг, но справедлив. Защо би наказвал невинни? Това ще предизвика вълнения сред народа!
— Вълнения… — презрително изсумтя Гавар. — Ако владетелят наказва само виновните, тогава част от тях, и то най-хитрите и най-умните, неизбежно ще се изплъзнат от наказанието. И тъй като са хитри и умни, ще нанесат много повече вреда от обикновените прости престъпници… Именно затова истинският владетел понякога трябва да екзекутира и преследва онези, които на пръв поглед не са виновни за нищо. Защото по този начин той… той какво?