Той млъкна и притеснено попита:
— Нали не е твърде объркващо?
— А, не, няма нищо… — тъжно отговори Трикс. — Разбирам. Знаете ли, моят баща беше съхерцог. Той също не се интересуваше от властта сама по себе си, позволяваше на Сатор Гриз да решава всичко…
— Знам тази тъжна история — кимна султанът. — Значи ме разбираш. И така, Трикс, аз просто бях принуден да взема властта… да арестувам Аблухай и Сутар… е, и теб, разбира се. Може би дори бих успял да убедя Прозрачния бог да не те екзекутира, кой знае? Но ти пак съсипа всичко! Избяга от стражниците ми. Урони моя авторитет. А накрая победи и Алхазаб! И се върна в Дахриан! Как трябва да постъпи един истински владетел? Мълчиш? Сам ще отговоря — аз съм длъжен да те екзекутирам за предупреждение към останалите! Като предупреждение към същия този Сатор Гриз, когото трябваше да взема за везир…
— А защо го взехте? — мрачно попита Трикс.
— Много ценен управляващ, с богат опит, с прогресивни разбирания за държавата, със знания за живота, за кралството и за витамантите. А като знам склонността му към предателство, то той е много полезен — Абнувас сви рамене и философски добави: — Така или иначе всички Велики везири са склонни към предателство, по този въпрос нищо не може да се направи. Но да не се разсейваме! Назови ми три причини, поради които не трябва да те екзекутирам?
Трикс леко се пооживи. Изглежда, че Абнувас все пак се измъчваше от необходимостта да се разправи с него.
— Това е лесно, о, султане! — възкликна той. — Първо, аз победих Алхазаб и предотвратих войната. Нима твоята благодарност за това…
— Война нямаше да има — припомни султанът. — Щях да се предам. Така че това не се брои.
— Второ, аз съхраних вашата власт…
— Току-що го обясних! — плесна с ръце Абнувас. — Аз не се нуждая от власт, а от възможностите, свързани с нея. Властта, напротив, ми тежи. И това не се брои!
— Трето, при теб остана властта над драконите, които в противен случай Прозрачният бог щеше да изпрати на война… — тъжно продължи Трикс.
— И това не става! — въздъхна Абнувас. — След година изтича срокът на действие на даденото от драконите обещание. Или ще трябва да се примиря с факта, че изпускам такава сила, или сам да започна война — за да не пропада напразно такава великолепна възможност! Не можеш да си представиш колко потискащо е за мен!
— Тогава ще назова други три причини! — възкликна Трикс. — Първата — аз съм магьосник, а магьосниците в кралството ги уважават. И съм наследник на херцог! И познавам Маркел! Ако ме екзекутираш, ще започне война! Втората причина е, че се сприятелих с пустинните гноми. Техен отряд за пръв път излезе на повърхността… и ако разберат, че са ме екзекутирали — ще започне война! И трето, аз се обучавах в школата на асасините! Ако бъда екзекутиран, асасините ще отмъстят!
— Първата причина не ме притеснява — призна султанът. — Напротив! Ще имам чудесна възможност да използвам драконите! Втората причина също е съмнителна. Гномите са прагматици. Те не отмъщават, защото отмъщението не може да промени нищо, затова пък със сигурност няма да искат да загубят такъв пазар като Самаршан. Третата причина би могла да ме спре, да… дори драконите се страхуват от асасините. Но… — Абнувас се наклони към ухото на Трикс, — аз вече разговарях с братовчед ти. И съм наясно, че „Дебнещата пепелянка“ вече не е същата като преди…