— Но аз бих могъл да ви телепортирам — небрежно каза Мумрик. — Докато живях в „Дебнещата пепелянка“, се научих. Вие, хората, се научавате много по-бързо от драконите.
— Телепортирай ни — зарадва се Трикс. — Но по-късно, разбира се. Актьорите, предполагам, в Столицата, че пътищата са неспокойни, а те припечелиха доста добре. Аннет и мен — при Лапад. Халанбери — при родителите ми. А Тиана… — той въздъхна, — Тиана в Дилон, в двореца.
— Ох, какво само ме чака — въздъхна Тиана, заслушана в разговора. — Представям си какво ще започне. Такава си, онакава… избяга от двореца…
— Мога да те върна в същата нощ, когато изчезна от двореца — изпъчи се Мумрик. — Ще те пренеса във времето, както в школата на асасините!
— Страхотно! — с явно облекчение каза Тиана.
— А Йен… — Трикс се замисли за момент. — Него, предполагам, трябва да телепортираш в онази крепост на границата, където служи сър Гламор. Йен, нали така?
Трикс се обърна и установи, че Йен не е на масата.
— Той отиде някъде — съобщи Халанбери. — Помоли дъщерята на Васаб за чорап. Тя много се смути, но все пак му донесе един чифт. Той взе единия, каза, че скоро ще се върне и че е добре, че в Самаршан има много пясък и се стъмва рано. Помоли да му покажат пътя за пазара и тръгна.
— Странно момче — каза Мумрик. — Защо му е момичешки чорап? Това да не е някакъв човешки брачен обичай?
— Боя се, че не — отвърна Трикс с известна загриженост в гласа. — Толкова е упорит… а аз направо забравих да мисля…
От своя край на масата Гавар Вилорой прочисти гърло и се изправи. За щастие рицарят-маг седеше със спуснато забрало и не разваляше ничий апетит с външния си вид.
— Бих искал да се сбогувам с присъстващите — започна той. — С някои от вас е възможно повече да не се видим. А с някои, подозирам, със сигурност ще се срещнем…
Халанбери бързо се придвижи по-близо до Трикс.
— Ще се срещнем, ще се срещнем — обеща Гавар. — Сега, когато Прозрачният бог вече го няма, а остана само номадът Алхазаб, загубил своята сила и мощ… — той нададе скрибуцащ смях. — Евикейт ще е доволен! Но тъй като днес седим на една маса — ще вдигна чаша за здравето на моите бойни другари. В крайна сметка на вас то все още ще ви трябва!
— Какъв е долен! — прошепна Тиана, но все пак взе бокала.
— Мъртвите всички са такива — почти философски каза Трикс. — Нищо… ще видим на кой и какво ще му потрябва.
Вечерта продължи по реда си. Надигаха се бокали, съпругата на Васаб сервираше все нови и нови блюда — и Трикс беше принуден да признае, че кулинарията в Самаршан е достигнала огромни висоти. Приключил разговора с Майхел, търговецът седна до него и попита:
— Хей, а какво ще кажеш за съветите от Книгата на мъдрите мисли? Полезни ли бяха?
— Съветите? — Трикс смръщи чело. — Първият беше такъв: Ако тръгваш на труден път, от който не очакваш да се върнеш, вземи всичко нужно от приятели! Но двойно вземи всичко нужно от враговете!
— Точно така! — кимна Васаб. — И как това се отрази на твоите приключения?
Трикс се почеса по врата.
— Ами, вероятно става дума за това, че действахме заедно с витаманта?
— Възможно е — кимна Уасаб.
— А също и за школата на асасините, от които всички се страхуват. И че тръгнахме по пътя на Алхазаб и осъзнахме как е получил магията си!
— О, Мъдра книга! — възхити се Васаб. — Колко прекрасно, че съветите й са ти помогнали! А второто предсказание? Помощта на приятел понякога е малка, но винаги я очакваш. Помощта на врага може и да е голяма, но идва неочаквано! За какво беше то?
Трикс се замисли.
— Може би става въпрос за Хамас, който призна, че аз победих Алхазаб? Или пак за Гавар, който участва в сражението?
— Мъдра книга… — повтори Васаб. — А третото, третото предсказание? Най-загадъчното? И ако твоята най-добра коза вече не дава мляко, а вълната й е оскъдна, тогава я остави за месо, иначе каква полза от козата?
— Кози не сме срещали, нито една — призна Трикс. Но като видя, че Васаб се разстрои, веднага добави: — Макар че… нали мъдрите мисли трябва да се разбират иносказателно? Може би става дума, че магията на Прозрачния бог е отслабнала и сега той е обикновен вожд на обикновено племе?
— Книгата е източник на мъдрост! — удовлетворено заключи Васаб, след което, доволен и успокоен, продължи около масата.