Не е известно какво още би наговорил кралят на ошашавените от изненада писари, но, за щастие, неговият наследник възкликнал: „Какво стоите, изверги? Баща ми бълнува от болка и температура! Веднага дайте на стареца хубава порция макова отвара!“
Порцията наистина била добра и късно през нощта Маркел Неочаквания мирно отпътувал в друг свят. По удивително съвпадение това се случило точно в навечерието на Старата Нова година, което било възприето от всички като добър знак и одобрение на празника…
Трикс въздъхна и седна на бюрото си. Беше хубаво, макар и старо бюро — изработено от блатен дъб, с плот, облицован с кожа от грифон, с три прибиращи се чекмеджета отляво (едното с ключалка, но с отдавна изгубен ключ) и две чекмеджета отдясно. Чекмеджетата бяха празни, единствено в горното ляво имаше купчина листа, а в долното дясно — запас от пера и ножчета за подострянето им.
Отваряйки пред себе си великата, макар и древна, книга по семейна магия, Трикс изразително прочете:
— „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по свой собствен начин“. Това заклинание, плод на мои дълги размисли, може да се използва за целите на доброто и лошото, в зависимост от кое се нуждаете в момента. Ако, например, трябва да се внесе мир и спокойствие в семейството, изречете го гръмко и ясно, като поставите особено ударение върху първата част — „всички щастливи семейства си приличат“. А ако трябва да внесете дрязги и раздори, поставете акцента върху втората част — „всяко нещастно семейство е нещастно по свой собствен начин“. Заклинанието трябва да се използва с разум и максимално старание…
Трикс въздъхна. Навярно някога наистина е работило. Въпреки че, ако го погледнеш, в заклинанието нямаше никакъв смисъл. Ето, например, местният босгардски ковач редовно бие жена си и въпреки това семейството им е щастливо. А търговецът на плодове носи жена си на ръце — и те също са щастливи. Е, каква е приликата тук?
Но за всеки случай Трикс преписа заклинанието три пъти, седем пъти го произнесе изразително на глас, след което започна да пише анализа, както беше наредил Лапад:
„Във великите редове на своя велик труд великият граф-магьосник разкрива велика тайна…“
Анализът на заклинанието не се получаваше. Трудно се пише за нещо, в което изобщо не вярваш. Трикс отново въздъхна — този път съвсем тъжно, извади чист лист хартия и започна да пише писмо до дома:
Скъпи мои родители! Херцог и Херцогиньо! Много ви обичам. И приключенията много обичам. И магията — също. А вие не ми разрешавате да се занимавам с нея. Заповядвате ми да уча танци и фехтовка. А това е неправилно. Отивам при Радион Лапад и ще живея там. Не се притеснявайте за мен. Ще се справя. Мога да правя всичко и ще ви пиша, а за трона още ми е рано. Чак след татко съм. Довиждане.
Прочитайки написаното, Трикс си помисли и реши, че всичко се е получило много правилно — кратко, честно и много учтиво. Оставаше да реши как да изпрати писмото до дома.
Замисляйки се за миг, Трикс отиде до прозореца, отвори го, пускайки свежия мразовит въздух, и силно извика:
— Лети с поздрав! Върни се с отговор!
Листчето на дланта му леко потрепна, но и през ум не му мина да отлети. Нужен беше пощальон. Само че откъде да го вземе? Около кулата на магьосника нямаше никой — кой би се решил без нужда да приближава до толкова опасно и непредсказуемо място? До самия хоризонт се простираха покрити със сняг полета, само в далечината, над ниските сгради на градчето Босгард, се издигаха струйки дим — а около самата кула, въпреки годишното време, цъфтяха рози, макове, лалета и прочие любими на Лапад цветя. Някъде там пърхаше и Аннет, безнадеждно влюбената в Трикс цветна фея. Може би тя щеше да отнесе писмото. Но за съжаление, ако се отдалечеше от кулата през зимата, веднага щеше да замръзне и да умре…
— Птица… — каза замислено Трикс. — Трябва ми птица — силна и смела, способна да лети през нощния мрак, през сняг и снежна буря. Да лети неуморно и да отнесе моето съобщение до родителите ми…
Със смутен писък някъде отгоре се спусна огромна бяла сова. Трикс дори се отдръпна, когато тя кацна на перваза на прозореца и недоумяващо огледа стаята. От клюна на совата стърчеше миша опашка.