Но в думите на Васаб изобщо не се долавяше съчувствие. А и самият Трикс усети по-скоро смутена завист и непонятно вълнение.
— За какво се замисли, магьоснико? — попита търговецът.
— Аз? Не, нищо. Слушам те внимателно!
— И така, преди три години Алхазаб, нека се сбъднат всичките му мечти, бил презрян вожд на малко крадливо племе. Различавал се от останалите вождове единствено по интереса си към старите книги, тъй като си въобразявал, че е потомък на древен род мъдреци. Дали е така или не — никой не знае. Но преди три години, по време на пясъчна буря, Алхазаб се изгубил в пустинята. Нямало го цял месец и роднините му вече започвали да се карат за правото да командват шайката дрипльовци, която Алхазаб наричал свой род. Когато внезапно изчезналият Алхазаб се завърнал, един от неговите командири решил да го предизвика. Но Алхазаб само се усмихнал, казал няколко думи — и опонентът му избухнал в пламъци. Горял цял час, огласяйки цялата околност с писъци на болка и ужас, докато някой не решил да съхрани слуха си и го пронизал с меч. Самият Алхазаб казал, че в пустинята му била разкрита голяма мъдрост. Той бил придобил велика сила и сега трябвало да го наричат Прозрачния бог и да се подчиняват на всяка негова дума. Онези, които се осмелили да се усъмнят, загинали от ужасна смърт, за която не бих посмял да разкажа, дори и да знаех. Едно след друго Алхазаб подчинил всички съседни племена. Някои от вождовете не се подчинили и вятърът на пустинята покрил телата им с пясък. Който се подчинявал, Алхазаб го правел свой приближен. Първоначално Великият везир не обръщал внимание на това. Но когато докладвали на везира, че Алхазаб искал самият той да стане Велик везир и да завладее целия свят, дори Аблухай се замислил. След което привикал най-добрите си убийци и им заповядал да ликвидират Прозрачния бог. Убийците се поклонили и се отправили на път. Върнали се много по-бързо, отколкото им трябвало, за да стигнат от столицата до Алхазаб — пясъчните гълъби ги донесли в ноктите си.
— Гълъби? — изумен Трикс. — Как един гълъб може да носи мъж?
— Може, може! — закима Васаб. — Ако човек е накълцан на хиляда парченца, тогава хиляда гълъба ще могат да го донесат. Но знаеш ли кое е най-ужасното?
— Кое? — шепнешком попита Трикс.
— Гълъбите били гладни и изтощени от дългия полет. Но нито един от тях не посмял да клъвне от това, което носел в ноктите си!
— Какви ужасии разказваш на момчето преди лягане? — сънената фея се измъкна от тайния джоб и раздразнено изгледа Васаб. — Как само не ги обичам всички тези ваши източни жестокости… за такова в земята живи бих ви заровила!
Както обикновено след злоупотреба с цветен прашец, феята не беше във форма.
— Прекрасна фея! — умолително възкликна Васаб. — Веднага ще млъкна, ако това е твоята воля!
— Не искам да мълчиш — мрачно каза Трикс. — Алхазаб наистина ли е толкова силен?
Васаб усърдно закима.
— Ако убийците не са успели да му направят нещо, поне магьосниците не успяха ли?
— Три дни и три нощи правили заклинание, събрани в главната зала на кулата на магьосниците! — снишавайки глас, прошепна Васаб. — И тогава се раздал ужасен смях, идващ от нищото, и в един миг кулата се изпълнила с блатна кал. Някои от магьосниците изплували, а други останали завинаги в кулата. Но повече никой не посмял да изпрати проклятие към Прозрачния бог.
— Разбирам — каза Трикс.
— Да ти разкажа ли и нещо друго? — любезно попита Васаб.
— Не, стига толкова! — решително се обади Аннет. — От този момент спираш с историите, а Трикс отива да спи.
Трикс не тръгна да спори с феята, която толкова решително се зае да командва от негово име. И без това вече му се спеше, а и малко му се гадеше — или от наргилето, или от историите на Васаб, или от прекалено суровото агнешко в кебапа.
Като магьосник той получи най-добрата шатра, доста мек матрак и, за голямо негово учудване, вълнено одеяло. Защо му е одеяло в пустинята?
Разбра го късно през нощта, когато се събуди с тракащи от студ зъби. Аннет, която, когато заспиваше, все още стоеше край наргилето заедно с Васаб, се беше сгушила под ризата му.