Трикс, стараейки се колкото се може по-гръмко и уверено да удря с жезъла в земята, обиколи целия покрив. Странна работа… никой и нищо…
Но защо тогава коледната елха е зелена? Кой е съборил целия сняг от нея?
— Кой е тук? Кой се осмелява да наруши моят покой? — гръмко и властно (във всеки случай поне той така се надяваше) извика Трикс.
За няколко секунди цареше тишина.
А после над главата му се раздаде силен и при това явно приглушен, сякаш се опитваха да говорят шепнешком, глас:
— Ти съвсем си остарял, Радион Иманил Крион Лапад. Заклевам те с твоето истинско име и изисквам да не извършваш никакво зло срещу мен! Съвсем си остарял, свил си се, станал си и по-нисък…
Сърцето на Трикс падна в петите. Бавно започна да вдига глава.
— Хайде, елхичке, запали се! — отново гръмогласно прошепнаха над главата му — и струя огън удари нежната горска красавица. Елхата пламна с ослепителен огън — и още преди Трикс да е вдигнал главата докрай, той вече знаеше какво, или по-скоро — кого ще види.
На около три метра над него, кацнал върху напречна греда от желязно дърво, седеше огромен оранжев дракон.
Разбира се, ако се подходи към въпроса обективно — например, да се вземе въже, да се измери дракона от върха на опашката до издадените напред извити рога, а след това да се нарисува груба негова скица и да се сравни с таблицата в „Енциклопедия по драконология“, то драконът щеше да е среден. Дори по-скоро малък. Просто драконче, дълго десетина метра, с размах на крилата двайсетина метра. И пламъкът му беше някак слабичък, не изгарящ — елхата се запали, но на камъните дори през ум не им мина да се стопят.
Но ако този малък дракон виси над вас, последното нещо, за което ще помислите, е да измервате дължината му. Още повече, че ако решите да го правите, това най-вероятно ще бъде последното нещо в живота ви, за което ще сте си помислили.
— А… — каза Трикс. — А-а-а-а-а…
— Ой… — изстена драконът, взирайки се в Трикс с кръглите си, с размер на голяма чиния, очи. — Ой… Ти не си Радион Иманил Крион Лапад!
— Н-не… — призна си Трикс, усещайки, че целият се облива в студена пот.
— А може ли да ми кажеш тайното си име, за да се защитя от теб? — с надежда в гласа попита драконът.
— Н-не… — поклати глава Трикс. Честно казано, той би го казал, ако разбираше за какво става дума.
— Знаех си — промърмори драконът, облъхвайки Трикс с горещия си дъх. — Дълбоко в душата си знаех, че всичко ще свърши зле…
— Аз също — кимна Трикс.
— Ако беше Лапад — продължи драконът, — щях да бъда в безопасност от твоята могъща магия. Бих изложил своя проблем, бих напомнил за дълга на честта му и бих получил необходимата ми помощ. Но ти си съвсем друг магьосник и пред теб аз съм абсолютно беззащитен!
Трикс малко се поободри.
— Така че ще трябва да те убия — тъжно завърши драконът. — Колкото и да не ми се иска…
Той шумно си пое въздух — и се изплю в Трикс. Трикс едва успя да отскочи, само краят на мантията му започна да дими.
— Ей, я не се върти така! — извика драконът, почти оглушавайки момчето. — Повърхностните изгаряния на кожата са много болезнени! А ако попадна точно в теб, веднага ще изгубиш съзнание и ще изгориш!
Той отново си пое въздух.
— Невидим могъщ щит от въздух и лед покри младия магьосник… — започна със заклинанието Трикс, но навреме забеляза, че драконът изобщо не изглежда притеснен — и предпочете да отскочи.
Друга струя огън мина покрай Трикс.
— Какви ги вършиш? — изненада се драконът. — Магията не спира драконовия пламък!
— Чакай, не може така! — възкликна отчаяно Трикс, виждайки, че драконът отново се готви да издиша огън.
Колкото и да е странно, това подейства. Драконът се изкашля, тромаво се намести на гредата и каза:
— Е, да, не може… Но нали никой не вижда?
— Как така никой? — вдъхновено излъга Трикс. — Десетки и стотици невидими духове-пазители обикалят около кулата! Ако ме убиеш — ще стане известно на всички!
Драконът сведе глава.
— Знаех си — промърмори той. — Знаех си… Е, добре. Ще играем.
— Какво? — изненада се Трикс.