— Аз знам истинското му име — напомни Трикс.
— Няма значение — въздъхна Аннет и кацна на рамото на Трикс, откъдето ловко се вмъкна във вътрешния джоб на мантията. — Добре, да тръгваме!
Честно казано, Трикс беше много изненадан. Очакваше Аннет да положи максимални усилия, за да го задържи у дома. Да предложи да изчакат Лапад, да проточва времето. А тя…
Сви рамене, взе свещта, погледна за последен път стаята си и се отправи към покрива. Раницата с багажа метна на гърба си.
При появата му Елин Абулла радостно размаха крила.
— Не ме излъга, млади магьоснико! О, аз съм най-щастливият дракон! Така, сега ме слушай! Пренеси се в оазиса Три кладенеца, който е северно от великия град Дахриан, столицата на Самаршан. Там, след три дни и три нощи, а ако има попътен вятър и благоприятни условия за полет, може и малко по-рано, ще се срещнем с теб…
— Хей! — възкликна Трикс. — Почакай, Елин! Не мога да се пренеса там!
— Защо? — изненада се драконът. — Нали владееш телепортацията? Ние, драконите, не можем да я използваме, защото магическата сила, необходима за това, е право пропорционална на телесната маса…
— Не съм бил там — извъртя се Трикс. — А дори най-изкусният маг не може да се пренесе в непознато място!
— Ой… — огорчено въздъхна Елин. — Ой-ей-ей… А ако ти възпея оазиса в дълга и красива балада — ще можеш ли да си го представиш ясно и подробно? Слушай само… Слънцето е горещо, пясъкът е горещ, камилата е гореща, устните са горещи, чалмата към главата е прилепнала, халатът е тежък като кошмар, да пия искам… Никакви следи наоколо, какви ти следи в пустинята… Керванджийо, ако пак объркаш пътя, ще те набия с пръчката, с която подкарваш камилата! Трите кладенеца, къде са трите кладенеца…
Драконът млъкна и поклати глава.
— М-да. Няма да се получи. Знаеш ли, на твоя език звучи някак не много убедително… И сега какво ще правим?
— Мислех, че ще ме качиш върху себе си — смутено каза Трикс.
— Аз? Теб? Да те кача? — драконът явно се разстрои. — Разбираш ли, млади магьоснико…
— Наричай ме просто Трикс.
— Това тайното ти име ли е? — поинтересува се драконът.
— Не, най-явното.
— Жалко. Но виж какво, Трикс, драконите не са камили. За един дракон е много обидно да носи човек… освен ако не е в ноктите му.
— В ноктите не искам — поклати глава Трикс. — На гърба. Видях такива рисунки в летописите.
— В летописите такива рисунки има, че да изгориш от срам — сухо каза драконът. — Не… това е неприлично. А и трудно, честно казано.
— Трудно? — шокира се Трикс. — Ти си толкова огромен! А аз — малък. И мършав.
— Е, не си чак толкова малък… — драконът явно се смути. — Мислиш, че след като сме големи, значи можем да носим всичко?
— Ами…
— Всъщност сме много леки! — тихо каза Елин. — Силни, но леки. Аз например тежа колкото човек.
— Какво? Стига си лъгал! — не повярва Трикс.
Елин въздъхна и подгъна лапи.
— Ами тогава провери. Опитай се да ме вдигнеш.
Трикс недоверчиво приближи до дракона и посегна към огромната лапа. Разбира се, не успя да я вдигне, но поне леко я отлепи от покрива.
— Как мислиш, че летим? — попита Елин. — Единствено за сметка на лекотата. В нас всичко е много тънко и леко. Кости, люспи… дори зъбите. Когато ми окапят, ще плуват във водата!
— Уау — ококори се Трикс. — Но аз наистина не мога да се пренеса в тези твои Три кладенеца. Няма начин! Мога да тръгна с кон. И след два или три месеца…
— Ще трябва да преодоляваш реки и планини… — въздъхна Елин. — Добре. Но обещай, Трикс, че на никого никога няма да кажеш, че си летял на дракон!
— Кълна се! — каза Трикс.
— Качвай се на гърба ми…
Колкото и лек да беше драконът, той наистина се оказа много силен. Люспите му бяха груби, да се седи на тях беше много трудно.
И хлъзгаво.
— Ще падна — каза Трикс. — Със сигурност ще падна.
Елин отново въздъхна.
— Момент…
Люспите на гърба на дракона внезапно се изправиха и Трикс усети как потъва в дълбока ниша между лопатките, застлана с мека, ефирна козина. После люспите над главата му се събраха, оставяйки само малък отвор, в който се виждаше тъмнеещото небе и блещукащите между облаците редки звезди.