Скот Прат
Несправедливост за всички
Джо Дилард #3
ПРОЛОГ
Май, 2007
Казвам се Джо Дилард. Стоя облегнат на телената ограда и гледам бейзболния мач на игрището на гимназия „Даниъл Бун“ в Грей, Тенеси, през една великолепна лятна привечер в началото на май. Небето е безоблачно и синьо, лек ветрец духа към лявото поле, а приятното ухание на прясно окосена трева се носи из въздуха.
Компанията ни е петчленна: аз, жена ми Каролайн, най-добрата й приятелка Тони Милър, моят приятел Рей Милър (съпругът на Тони) и Рио, немската ни овчарка. Ние, семейства Дилард и Милър, наблюдаваме как синовете ни играят бейзбол от десет години, радваме се на успехите им и страдаме при провалите им. Рио е новодошъл — той е с нас едва от три години, но очевидно се наслаждава на мача не по-малко от нас.
Рей Милър и аз имаме много общо. И двамата сме адвокати. След много години като криминален защитник аз се прехвърлих в прокуратурата, а Рей си остана от „тъмната страна“, както сега го наричам. Често го закачам, задето защитава долни типове, но знам, че така трябва и го уважавам. Не мами, не лъже, не се опитва да прави номера. Склонен е да вижда всичко в черно и бяло, също като мен. И двамата презираме злоупотребата с власт, особено от страна на съдиите, макар че Рей е малко по-злъчен от мен в това отношение. Близки сме и по възраст, и двамата сме отдадени на семействата си.
Наблюдаваме мача от полето извън игрището, далеч от играчите и останалите родители, защото не искаме да разсейваме синовете си. Не им крещим по време на мача като някои други родители. Не критикуваме реферите и треньорите. Просто гледаме и се притесняваме. Ако се случи нещо хубаво, викаме от радост. Ако се случи нещо лошо, се свиваме намръщено.
Синът ми Джак е най-добрият в удряне на топката в „Бун“. Синът на Рей, Томи, е звездата, която хвърля топката. През ноември и двамата подписаха документи да продължат бейзболната си кариера в Първа дивизия, колежанско ниво. Джак се записа във „Вандербилт“, а Томи — в „Дюк“. Това бе един от най-чудесните и изпълнени с гордост моменти в живота ми.
Мачът тази вечер е напрегнат. Ако „Бун“ победи „Джеферсън“ на финалите на районния турнир, ще отидат на регионалните състезания. Ако загубят, сезонът им приключва. Джак удари топката, тя отлетя до оградата в лявото поле и отборът спечели две точки. През втория ининг батерът от „Джеферсън“ халоса топката и тя прехвърли игрището. Джак се прояви отново през четвъртия ининг и изпълни хоумрън, благодарение на което „Бун“ поведе с 3 на 1.
В началото на петия ининг Томи хвърли четири лоши топки и първият батер стигна до първа база. Следващият батер удари топката леко, но играчът от „Бун“ на трета база я изпусна. Томи хвърли две отлични топки, но третата улучи батера по бедрото. Треньорите на „Джеферсън“, играчите и родителите закрещяха и обвиниха Томи, че е ударил момчето нарочно. За момент изглеждаше, че ще започне сбиване, но реферите успяха да укротят положението. „Джеферсън“ спечели две точки, когато батерът изпрати топката в лявото поле, но после Томи изпълни три страйка. Мачът е равен в края на седми ининг, който е последният в гимназиален мач.
— Те ще хвърлят четири лоши топки нарочно — казва Рей.
Завъртам се и го поглеждам учудено. Той носи слънчеви очила, които закриват тъмните му очи. По-нисък е с два сантиметра от моите метър и деветдесет, но е с по-яки гърди и гръб. Дългата му кестенява коса започва да посивява и е прибрана назад на опашка. Ръцете му, облегнати на оградата, изглеждат дебели като стълбове.
— Да не си откачил! — отвръщам. — Няма да искат да хвърлят лоши топки в последния ининг на равен мач. Ще се постараят.
Джак застава широко разкрачен на мястото на батера и размърдва крака, за да заеме по-добра позиция. Той е едро хлапе, метър и осемдесет и седем и деветдесет килограма мускули. Има яка челюст и трапчинка на брадичката. „Хубаво лице за бейзболист“, както казват старите треньори. Той стои близо до базата, предизвиквайки питчъра да хвърли трудна топка.
Момчето хвърля първата топка бързо и силно и тя уцелва Джак между очите, преди той да успее да се отмести от пътя й. Чувам ужасния звук от удара на топката в главата му. Каската му отскача настрани. Той отстъпва назад, но не пада, а се повлича бавно към първа база. Реферът, втрещен като всички останали, се втурва към него и се опитва да го спре. Затичвам се към игрището и се вторачвам в Джак. Треньорите му също се хвърлят към него. Когато синът ми стига до първа база, виждам, че от носа му тече кръв.