— Кръстосан разпит, господин Кей? — пита съдия Грийн и Кей се надига.
Той е нисък и дебел. Кестенявата му коса е сплъстена и му придава вид на човек, току-що станал от сън.
— Господин Дилинджър — започва Кей, като се понася тромаво от масата към катедрата, — защо прикачихте вируса към този материал?
— Защото ме засяга и обижда.
— Откъде знаехте къде да го намерите?
— Моля?
Наблюдавам Дилинджър напрегнато. Той седи върху ръцете си и се черви. Вече е притеснен, затова се надигам.
— Възражение. Няма връзка — казвам. — Как господин Дилинджър е открил материала няма нищо общо с това дали господин Карвър го е свалил на компютъра си.
— Възражението е отхвърлено — излайва съдия Грийн. — Седнете, господин Дилард.
— Ето каква е работата, господин Дилинджър — казва Кей. — Аз лично не знам как да намеря детско порно, а предполагам, че и всички останали в съдебната зала също не знаят. Имам предвид, че надали можете просто да влезете в „Гугъл“ и да напишете „Детска порнография“, нали? Това ми се струва сигурен начин да бъдете посетен от федералните агенти. Така че откъде знаехте как да намерите порното, за да прикачите вируса към него?
— Не е толкова трудно — отговаря Дилинджър.
— Обяснете ни.
Дилинджър ме поглежда за помощ, но съдията вече демонстрира ясно чувствата си, когато отхвърли възражението ми. Дилинджър се е замесил в тази история и Грийн и Уилям Кей искат да се уверят, че ще му се наложи да живее с последствията.
— Хората го намират най-вече чрез различните чатове — отговаря Дилинджър неохотно.
— И вие имате личен опит с това?
— Да.
— Защо? Да не сте някакъв извратеняк?
Мога да стана и да възразя, но не искам Дилинджър да изглежда безгръбначен. Решавам да го оставя да се справи сам. Той присвива очи и се навежда напред.
— Мисля, че извратенякът в тази зала е вашият клиент — казва той ядосано.
Браво, момчето ми! Не го оставяй да те сплаши.
Кей незабавно поглежда съдията.
— Съдът ще нареди ли на свидетеля да отговори на въпроса?
— Отговорете на въпроса — нарежда Грийн грубо.
— Не помня въпроса — отговаря Дилинджър.
— Въпросът е защо знаете — казва Кей — как да намерите детско порно в интернет?
Дилинджър замълчава. Изпитвам съчувствие към него. Аз съм му задавал същия въпрос, разбира се, по време на подготовката ни за делото. Отначало и на мен ми се струваше странно, както и на Кей, но след като чух отговора, разбрах. Кей трябваше да научи отговора, преди да зададе подобен опасен въпрос. Думата „защо“ може да се превърне в буре с барут в съдебната зала.
— Знам как да го открия, защото като дете бях изнасилен от човек, който ми показа същите гадости като онези, свалени от вашия клиент на компютъра му.
Тонът на Дилинджър е изпълнен с негодувание и отвращение. Той повдига брадичка и скръства ръце, после се вторачва в Кей, който е изненадан, но успява да се съвземе бързо.
— Значи мотивацията ви в издирването на детско порно и прикрепянето на вирус към него е израз на гняв, така ли? — пита Кей.
— Не знам.
— Гняв и може би желание за отмъщение? Смятате се за някакъв киберотмъстител?
— Не се смятам за нищо. Просто намирам извратеняците и ги докладвам.
— Значи сте го правили и преди? Колко пъти?
— Не знам точно. Няколко.
— Повече от десет?
— Не толкова много.
— Повече от пет?
— Може би пет или шест. Не си водя дневник.
— И тези доклади обикновено попадат ли в ръцете на полицията?
— Предполагам, че понякога попадат.
— Значи помагате на полицията да открие хора, които може да са педофили, така ли?
— Това, което правя, е да уведомя „Педофайнд“, когато някой свали детска порнография от интернет.
Издишам бавно и дълбоко. Дилинджър се справя чудесно. Не позволява на Кей да го набута в ъгъла с въпроса дали работи специално за полицията.
— Но „Педофайнд“ докладва вашата информация на полицията, нали? Не е ли в това смисълът?