— Мисля, че взехте решение още преди да влезем в залата.
Съдия Грийн застива за миг, но успява да овладее гнева си. Знае, че в залата има представители на пресата. Знае, че това е сериозен случай. Знае, че има рядката възможност да нанесе удар на прокуратурата и лично на мен, и си умира от кеф.
— Аз съм избран служител на закона — казва той. — Основната ми отговорност е да тълкувам и да съблюдавам закона. Хората в тази област ме избраха, защото имаха доверие в мен. Доверяват ми се от много години и аз им служа вярно.
Отпускам глава в ръцете си, сигурен, че това е прелюдията към решение, което само той може да оправдае. Вече реших как ще действам, ако отсъди срещу мен, и се примирявам с факта, че тази битка ще се води другаде.
— Както и да е — продължава Грийн, — от време на време съдията взема непопулярни решения. Той трябва да спазва закона. Да защитава законите и правителството ни, да спазва конституцията на Съединените щати.
Грийн прави драматични паузи, докато говори. Иска ми се да повърна.
— Надявам се, че хората, които прочетат за това в утрешния вестник или гледат вечерните новини, ще разберат, че това решение засяга всички вас. То ще ви предпази от бъдещи незаконни прониквания в частния ви живот. Този съд не се съмнява, че главният свидетел на прокуратурата, господин Дейвид Дилинджър, е действал като агент на правителството, когато е проникнал в компютъра на обвиняемия. Господин Дилинджър даде показания, че е бил изнасилен като дете от човек, когото смята за педофил, и затова се е нагърбил с мисията да издирва и да изправя пред съда други педофили. За да изпълни мисията си, господин Дилинджър нарушава правата на гражданите, като тайно прониква в компютрите им с намерението да бъдат наказани според законите на страната ни. Съдът намира за неуместен факта, че агенцията, замесена в този случай, не е била наясно с действията на господин Дилинджър. Важното е желанието на господин Дилинджър да се прави на полицай или на киберотмъстител, както посочи господин Кей. Очевидно господин Дилинджър се смята за доброволен наемник, работещ от името на правителството, но всъщност той не се различава от обикновените крадци. Вместо бижута, краде информация, прониквайки тайно в компютрите на жертвите си. После очаква те да бъдат съдени, което според този съд го прави агент на правителството. Проникнал е незаконно в компютъра на господин Карвър и следователно всички Доказателства, добити в резултат на това, са отхвърлени.
Кей се надига. Сигурен съм, че иска да напусне съдебната зала колкото се може по-бързо. Аз също се изправям и се завъртам да погледна Дилинджър. Искам да му се извиня от името на щата Тенеси и цялата американска юридическа система. Но той вече е станал от мястото си и се е отправил към вратата. Затръшва я, когато излиза, и трясъкът отеква из залата като изстрел.
— Пристав! — изкрещява Грийн. — Спрете този човек и го върнете тук.
Вторачвам се в съдията, докато приставът забързва към вратата. Чувам викове в коридора. След трийсет секунди, приставът влиза, хванал Дилинджър за лакътя. Погледът на Дилинджър е изпълнен със страх и унижение.
— Доведете го до съдийската маса — нарежда Грийн.
Дилинджър застава пред него и свежда очи.
— Обвинен сте в неуважение към съда, господин Дилинджър. Наказанието ви е глоба от сто долара. Платете я на чиновничката, преди да напуснете сградата. Ако не платите, ще наредя да ви арестуват и да ви вкарат в затвора. Върнете се в Канада, където ви е мястото. Канадското правителство може да ви позволява да нарушавате правата на гражданите колкото си искате, но тук са Съединените Американски щати. Ние не търпим подобно поведение.
Дилинджър отпуска рамене и излиза от залата като осъден на смърт. Веднага щом вратата се затваря, аз заговарям.
— Господин съдия, като имаме предвид решението ви, прокуратурата предлага прекратяване на делото срещу господин Карвър.
— Наистина ли, господин Дилард? Искате да кажете, че не възнамерявате да обжалвате?
Грийн се ухилва самодоволно. Знае, че обжалването ще отнеме две години. И дори ако отхвърлят решението, а аз съм убеден, че ще стане така, за две години могат да се случат много неща. Улики се губят. Свидетели умират или се местят. Отказват да сътрудничат. А след всичко, през което Дилинджър премина днес, съм убеден, че няма да се върне тук след две години.
— Не, господин съдия, няма да обжалвам.
— Много добре. Случаят е прекратен. Прокуратурата ще плати таксите. Господин Карвър, свободен сте да си вървите.
6
Кейти Дийн прекара два месеца в болницата, след като бе почти убита от баща си. Куршумът проникна в дясната част на гърдите й, натроши гръдната й кост и няколко ребра и откъсна голяма част от десния й бял дроб. Тя не си спомняше какво се бе случило поне две седмици след стрелбата. Имаше само тъмнина и огромна дупка в живота й. Дори не си спомняше да е сънувала.