През следващите няколко минути им описвам местопрестъплението, как някой очевидно е планирал убийството, чакал е в засада, после брутално е нападнал, обесил и изгорил човек. Когато свършвам, се вторачвам в Джак.
— Още не са идентифицирали трупа със сигурност. Но никой не се съмнява кой е.
— Кой? — пита Каролайн.
— Съдия Грийн — отговарям, все още вторачен в Джак. — И Томи Милър е начело в списъка със заподозрените. ФБР ще се заеме със случая адски сериозно.
Лицето на Джак бавно пребледнява, сякаш се е отворил някакъв кран и е източил кръвта му. Внезапно той се надига.
— Ще повърна — казва и се втурва към банята.
15
Каролайн и аз седим мълчаливо няколко минути, заслушани в драйфането в банята, което отеква по коридора.
— Не мислиш наистина, че Томи го е извършил — казва тя.
— Възможно е.
— Познаваше Рей. Познаваш и Томи. Ти си негов приятел, Джо.
— Не и ако е извършил убийство и ми го е донесъл вкъщи. Това не се покрива с идеята ми за приятелство.
— Томи не е убил никого и ти го знаеш. Насочват се към него само заради случилото се с Рей.
— О, да, наистина са се насочили към него. Бъди сигурна. Предполагам, че специален агент Анита Уайт ще потропа на вратата му през следващия час.
Каролайн се надига, отива до плота и взема телефона
— Ще се обадя на Тони — съобщава ми тя. — Трябва да я предупредя.
Ставам и се приближавам към нея с протегната ръка.
— В никакъв случай, Каролайн. Едно от първите неща, които ФБР ще направи, е да вземе запис от телефонните им разговори. Ако се обадиш, вероятно ще посетят и теб Дай ми телефона.
— Тя тъкмо погреба съпруга си. Мога да й се обадя да видя как е, ако искам.
— Но не можеш да й се обадиш и да я предупредиш, че ченгетата идват да разпитват сина й във връзка с убийство
— Защо не?
Тя ми обръща гръб и започва да набира.
— Защото може да те обвинят във възпрепятстване на правосъдието. Каролайн, бъди разумна. Стой далеч от това.
— Вече ми го каза два пъти през последните двайсет минути. В случай че си забравил, аз не съм един от подчинените ти в службата. Не изпълнявам заповедите ти.
— Моля те.
— Ако аз бях на нейно място, щях да искам тя да постъпи по същия начин.
Слагам ръка на рамото й и я завъртам към мен.
— Какво да направя, за да те накарам да осъзнаеш, че това не е игра? Каниш се да извършиш престъпление и ме принуждаваш да стана свидетел.
— Да се обадя на приятелката ми, не е престъпление. А ти не трябва да слушаш.
Погледът й ми казва, че е взела категорично решение. Тя тръгва към спалнята, залепила слушалката до ухото си. Завъртам се безпомощно и виждам Джак, който върви по коридора и бърше устата си с мокра кърпичка. Обичайната му самоувереност го е напуснала. Движи се с тежка походка и се просва на стола.
Заравям ръце в косата си и забелязвам, че треперят. Изпитвам див гняв. Гняв, че съдия Грийн ни причини всичко това. Гняв, че съм безпомощен да направя каквото и да било. Гняв, че жена ми се държи като упорита глупачка. Но също така изпитвам ужас. Знам на какво е способна системата. Знам как може да постъпи с виновните и какво може да причини на невинните. Представям си Томи, положен на носилка, с включени към ръцете му системи. Страхувам се за него, но не по-малко се страхувам и за сина си.
— Не мога да повярвам — промълвява Джак тихо, вторачен в масата, сякаш в транс.
— Мисли — казвам. — Припомни си всичко, което той каза и направи.
— Защо? Дори да си спомня нещо, което може да помогне на полицията, мислиш ли, че ще им кажа? Говорим за най-добрия ми приятел. За човек, чийто живот бе съсипан без причина. Човек, който не заслужава всичко това. Дори да е убил съдията, макар да не го вярвам и за секунда, проклет да съм, ако им помогна да го обвинят.
Думите му ме стряскат. Нахвърлям се върху него и гласът ми проехтява по-високо, отколкото възнамерявах.
— Какво, по дяволите, става тук? Да не би всички у дома да са се побъркали внезапно?
Той не отговаря, а аз поглеждам настрани мълчаливо. Нямам желание да разбера онова, което чувам. Джак работи усърдно от съвсем малък. Винаги е бил отличен ученик, великолепен спортист, страхотно хлапе. Очаква го обещаващо бъдеще. Ще вземе диплома от най-престижните университети в страната. Има шанс да постигне мечтата си да играе професионален бейзбол. А сега седи пред мен и ми казва, че е готов да рискува и да захвърли всичко заради някаква си криворазбрана лоялност. Завъртам се към него.
— Джак, чуй ме. Не знаеш с какво си имаш работа! Беше убит човек. И не какъв да е. Съдия! Не ми пука какво е било мнението ти за него, нито моето, нито чието и да било друго. Постът му бе не само важен, но и символичен. Той носеше съдийска тога, Джак. Помисли за това! Черна тога. Мислиш ли, че хората тук просто ще оставят някого да убие един от най-могъщите им символи и да се измъкне безнаказано? Някой ще изгори. Ако Томи го е извършил, ще го заловят и вероятно ще го екзекутират. А ако се замесиш, ще се провалиш заедно с него.