— За какво говориш? — изкрещява Джак. — Не съм направил нищо! Снощи си легнах и се събудих тази сутрин. Това е всичко.
— Томи е бил тук, когато си се събудил. Не е нужно нищо повече.
Джак се напряга. Мускулите на врата, рамената и гърдите му се раздвижват под кожата като вълни.
— Не е нужно нищо повече? За какво? За правителството да нахлуе в живота ми? Да ме завлече в участъка и да ме принуди да предам най-добрия си приятел, макар да нямам представа какво е правил снощи и да не вярвам, че е извършил престъпление?
— Ако те питат дали си го видял, трябва да им кажеш истината. И повярвай ми, ще те попитат.
— Не съм задължен да говоря с тях! Чуй се! Звучиш като шибан нацист! Не забравяй, татко, израснах в тази къща заедно с теб. Хиляди пъти съм те чувал да казваш: „Хората не са задължени да говорят с полицията.“ Също така неведнъж съм те чувал да казваш: „Ако той си беше държал устата затворена, никога нямаше да го заловят.“
— Това е различно.
— Как така? — предизвикателно пита той. — Как така е различно? Ако полицията дойде да тропа по вратата ми, мога да им кажа да вървят на майната си, нали? Мога да им кажа да вървят по дяволите. Всъщност не съм задължен да им казвам абсолютно нищо.
Той е прав до известна степен. Обикновен гражданин не трябва да говори с полицията, ако не иска. Освен ако е обект на криминално разследване и бъде призован да даде показания в съда. Ако откаже да отговори на въпросите, съдията може да го хвърли в затвора, докато си промени мнението или докато изтече мандатът на съдебните заседатели. Виждал съм как ФБР използват съдебните заседатели за подобни неща.
От друга страна, местните ченгета никога не са използвали голямото жури като инструмент за разследване. Доколкото знам, нито веднъж. Голямото жури е в ролята на официален печат за полицаи и прокурори, най-вече защото единствените хора, които се появяват пред тях, са полицаи и прокурори. Прокурорите задават въпроси, а ченгетата предоставят всички отговори, което означава, могат да уредят процедурата така че да отговаря на нуждите им. За съжаление, старата поговорка, че местен прокурор може да осъди и сандвич с шунка, отговаря на истината.
— Могат да те принудят да отговаряш на въпроси, ако искат — обяснявам. — А ако откажеш, могат да те хвърлят в затвора.
— Ами правото ми да запазя мълчание?
— Фактът, че си израснал вкъщи с адвокат, не те прави адвокат. Има много неща за законите, които не знаеш.
— Просвети ме.
Вдигам ръце безпомощно.
— Какво искаш да направя, Джак? Аз съм заместник районен прокурор. Преди да отида на работа тази сутрин, открих Томи Милър заспал в къщата ми. А след като отидох на работа, научих, че съдия Грийн е бил убит и Томи е заподозрян. Прибирам се у дома да разбера какво става и жена ми решава да се намеси в историята, а синът ми заявява, че ще се крие зад конституционните си права. Постави се на мое място.
— Да се крие? — повишава глас отново Джак. — Смяташ, че изборът ми да упражня правото си да остана извън всичко това е криене? Наистина си се променил! Какво стана с бащата, който винаги ми повтаряше: „Никога не допускай правителството в живота си, сине. Не можеш да му имаш доверие.“ Какво стана с бащата, който вечно ми казваше, че истинските приятели трябва да бъдат ценени, че лоялността е важна? Какво се случи с този човек?
— Трябва да се успокоиш.
Той става от стола. Бледото му преди малко лице сега е червено от гняв. Никога не съм го виждал в такова състояние.
— Знаеш ли от какво се нуждая, татко? — процежда той през зъби. — Знаеш ли от какво се нуждая точно в този момент?
— Кажи ми.
— Нуждая се от адвокат! Добър адвокат! Адвокат, който да е на моя страна! Ще ми помогнеш ли или не?
16
— Какво мислиш? Успях ли да разчупя леда? Кажи ми истината.
На трийсет и осем годишна възраст, след дванайсет години усърдна работа като специален агент във филиала на ФБР в Тенеси, Анита Уайт най-после стана водещ следовател във важен случай с убийство. Тя погледна Майк Норкрос, колегата й, който приличаше на супергерой, седнал в колата до нея, докато пътуваха в дъжда.