След минута червенокоса жена, облечена в розов анцуг и бяла фланелка, отвори вратата. Беше красива, но изглеждаше съсипана. Косата й не бе сресана, не носеше грим, а кожата около очите й бе подута. Очевидно бе плакала.
— Госпожо Милър? — каза Анита и двамата с Норкрос показаха значките си. — Аз съм специален агент Уайт, а това е специален агент Норкрос. Работим за филиала на ФБР в Тенеси. Може ли да влезем?
— Какво искате?
Жената не изглеждаше готова да им сътрудничи.
— Просто искаме да ви зададем няколко въпроса — отговори Анита.
— За какво?
— Моля ви, госпожо Милър, няма да отнеме много време.
— Не знаете ли, че тъкмо погребах съпруга си? Това не може ли почака?
— Съжалявам, че ви безпокоим в такъв тежък момент, но е изключително важно.
— Кажете ми какво искате.
Явно жената не възнамеряваше да ги покани в къщата, затова Анита реши да я подтикне.
— Всъщност, надявахме се да поговорим със сина ви, госпожо.
— Защо?
— Предпочитаме да обсъдим това с него. Тук ли е?
— Не мисля, че това е ваша работа.
— Отговорете ми с „да“ или „не“, госпожо Милър. Тук ли е синът ви или не?
— Предпочитам да не отговарям на въпроса.
Анита забеляза треперенето в гласа на Тони Милър. Лицето й беше строго и безизразно, но очевидно бе уплашена. Стоеше зад открехнатата врата така че само главата й се виждаше. Вероятно бе чула за смъртта на съдията и си бе направила извода.
— Има ли причина да ни затруднявате толкова? — попита Анита.
Норкрос се отдалечи от вратата и тръгна към задната част на къщата.
— Аз ли? Аз ли ви затруднявам? Идвате в дома ми без предупреждение, по-малко от ден след погребението на мъжа ми, опитвате се да нахлуете вътре, задавате ми въпроси за сина ми и дори не ми обяснявате защо сте тук — извика Тони и посочи Норкрос. — А сега той се разхожда без разрешение из имота ми!
— Можем да се върнем със заповед за обиск — отвърна Анита.
— За какво? Ще ме арестувате ли за нещо? Забравихте ли какво работеше съпругът ми? Агент… Как ви беше името?
— Уайт.
— Мъжът ми беше адвокат. Знам си правата.
— Добре, госпожо Милър. Ще ви кажа защо сме тук. Разследваме престъпление и смятаме, че синът ви разполага с информация, която би могла да ни помогне.
— Синът ми не знае нищо за никакво престъпление.
— Бихме искали да чуем това от него.
— Е, пожелавам ви късмет — отвърна Тони Милър и затръшна вратата в лицето на Анита.
17
Анита Уайт осъзна, че тук не можеше да направи нищо повече, но не беше склонна да седи бездейно и да чака нещо да се случи. Тя потегли към съседите от източната страна на къщата на Милър и изпрати Норкрос при тези на запад. Двамата агенти започнаха да тропат по вратите и след час се върнаха в колата.
В подобен квартал винаги има някой, който вечно се бърка в работите на хората — каза тя, като подкара по мократа от дъжда улица към офиса на ФБР. — А тази съседка е безценна. Живее на отсрещната страна на улицата и използва бинокъл. Името й е Гудин. Труди Гудин.
— И какво каза Труди Гудин? — попита Норкрос.
— Томи не се е прибирал у дома снощи. Появил се половин час преди нас и излязъл петнайсет минути по-късно. Изпуснахме го за малко.
— Тази любопитна съседка имаше ли представа къде може да е той?
— Каза, че бързал. Влязъл и излязъл от къщата няколко пъти, метнал купчина неща в колата си и изфучал. Тя смята, че вероятно се е върнал в колежа.
— Къде учи?
— Дърам, Северна Каролина. Учи в „Дюк“.
— Добре, да помислим — каза Норкрос. — Бащата на заподозрения се самоубива в залата на съдия Грийн преди седмица, след като публично обвинява съдията за правните и финансовите си проблеми. Погребват бащата вчера. Заподозреният не си остава у дома да тъгува като нормален човек. Не остава у дома да утешава майка си или да се грижи за нея в този тежък момент. Прекарва нощта навън. Съдията е убит късно през нощта или рано тази сутрин. Отиваме в дома на заподозрения, а майка му отказва да ни сътрудничи и се кара с нас. Дори ни затръшва вратата под носа. Започваме да обикаляме квартала и научаваме от любопитна съседка, че заподозреният се прибрал у дома тази сутрин, бързо нахвърлял вещите си в колата и заминал. Какво мислиш? Достатъчно ли е за съдебна заповед?
— Не е достатъчно за заповед за арест, но може би за заповед за обиск. Особено когато прибавиш факта, че бяла кола е забелязана два пъти в околността на убийството, горе-долу по времето на престъплението, заподозреният кара бяла хонда, а жертвата ни е съдия.