През зимата, когато бизнесът вървеше слабо, племенникът се настанил в блок в град Джонсън и решил да се възползва от местната купонджийска сцена. В колежански бар, наречен „Платон“, той се запознал с търговец на кокаин на име Роберто Санчес. Санчес си падал по показността — шофирал порше, пръскал пари като луд и навсякъде го следвали група красавици. Колкото повече Рамон пиел, толкова по-силна завист изпитвал към Санчес. Когато търговецът на кокаин отишъл до тоалетната късно през нощта, Рамон го последвал и го пребил с щека за билярд.
Веднага след като Санчес излязъл от болницата, устроил засада на Рамон. Чакал пред кооперацията му до три сутринта и когато Рамон се появил след поредната бурна вечер в бара, Санчес го прострелял два пъти. Първият куршум се забил в челюстта на Рамон. Вторият го уцелил, докато се опитвал да избяга. Минал през дясната му ръка, но не го убил. Вместо да отиде в болницата, Рамон се обадил на чичо си.
На Рафаел били нужни два месеца, за да подготви отмъщението. Привикал от Мексико друг член на семейството, който започнал да посещава баровете и убедил Санчес, че е търговец на кокаин на високо ниво. Предложил му две кила за смешно ниската сума от седемнайсет хиляди долара. Когато Санчес отишъл на селския път в област Вашингтон, за да купи кокаина, мнимият търговец го чакал в компанията на Рафаел и Рамон Рамирез. Планът им бил прост. Възнамерявали да убият Санчес и да вземат седемнайсетте хиляди. Не се нуждаели от парите, но ставало дума за принципи. Санчес проявил страхотно неуважение към Рамон, когато го прострелял в гърба.
Но Санчес не паднал без борба. Успял да изстреля почти трийсет куршума от „Мак-9“, преди да го уцелят два пъти в главата. Три от тези куршуми се забили в Рафаел Рамирез: един във врата, друг в лявото бедро и трети — до бъбрека му. Мнимият търговец на кокаин, който никой не успя да идентифицира, бил прострелян в сърцето и умрял на място. Младият Рамон също бил уцелен, но не знаем колко пъти. Оставил кървава диря от мястото, откъдето стрелял — дясната предна седалка на колата, до шофьорската седалка, откъдето се метнал и побягнал. Сигурно е бил паникьосан, защото зарязал отзад чичо си и седемнайсетте хиляди долара.
Чичо Рафаел оцеля. Милостивият Господ и опитен хирург му помогнаха да продължи да споделя талантите и реколтата си с нас. След като лежа две седмици в болницата, на наши разноски, той бе транспортиран в областния затвор. Убедих съда да го обвини в убийство въз основа на уликите, намерени на местопрестъплението.
— Разполагаме с достатъчно да го осъдим — най-после казвам на Муни. — Имаме балистична експертиза, която доказва, че куршумите в главата на Санчес отговарят на тези от пистолета на Рамирез, намерен до него. Разполагаме с отпечатъците на Рамирез по оръжието, както и със следи от барут по ръцете му. Също и с парите от багажника на Санчес. Някои от доказателствата са косвени, но са достатъчни.
— Не съм съгласен — отвръща Муни, но отново е прекъснат от интеркома.
Той говори за минута, после ме поглежда.
— Не е типично за нея.
— Какво?
— Хана — казва той. — Не е типично за нея.
— Хана Милс?
— Не дойде на работа тази сутрин и не се е обадила. Какво ще кажеш да отидеш до дома й и да провериш?
Да бе, сякаш си нямам друга работа. Понякога Муни разчита на мен за какво ли не, но това вече е прекалено.
— Защо пък аз? — питам. — Аз адвокат ли съм или момче за всичко? Ако мислиш, че нещо не е наред, защо не помолиш шерифа да изпрати някого?
— Просто иди там и се огледай. Може да се е успала.
— До един следобед?
— Моля те, иди. Имам си достатъчно проблеми в момента.
Въздъхвам и тръгвам към вратата.
— Какъв е адресът?
— Откъде, по дяволите, да знам? — излайва Муни. — Никога не съм ходил в дома й. Вземи го от Рита. И оттегли обвиненията срещу Рамирез!
19
Хана Милс координира работата с жертвите и свидетелите в прокуратурата. Разправя се с жертви на престъпления и семействата им, предлага им съчувствие и уверения, помага им в трудната работа с правосъдната система. Уведомява ги за новото развитие по случаите, както и кога трябва да се явят в съда, попълва молбите им за помощ, ако имат право на такава, и седи с тях в съдебната зала.
Хана работи при нас едва от няколко месеца. Муни я открадна от прокуратурата в Ноксвил, след като се запозна с нея на конференция в Нашвил. Тя е на трийсет и една години, има магистърска степен по социология и е отдадена на работата си. Освен това е зашеметяващо красива, с невероятни сини очи, стегнато тяло и дълга гъста тъмноруса коса.