Намирам Муни в кабинета му. Отпива кафе, играе си с мустака си и чете вестник. Сигурно чете всяка дума, включително некролозите и обявите, тъй като прекарва часове наред с него всеки ден.
— Никакъв късмет — съобщавам, като почуквам на вратата.
— Никакъв късмет? Какво имаш предвид?
— Колата й е там, чантата й е на леглото заедно с якето, но нея я няма.
— Прегледа ли навсякъде?
— Два пъти.
Муни се обляга на стола си и разтърква брадичка.
— Господи, предполагам, че трябва да започнем да разпитваме наоколо, за да видим дали някой се е чувал с нея.
— Не си прави труда — възпирам го. — Бейтс се зае със случая.
— Бейтс? Какво искаш да кажеш?
— Обадих му се.
— Защо, по дяволите, го направи?
— Защото в къщата има кученце, което очевидно е било само доста време. В хладилника има развалено месо. А къщата се намира извън града в територията на Бейтс. Нещо не е наред, Лий. Бейтс смята, че в багажника на колата й има кръв.
— Бейтс е селяндур.
— Бейтс е добро ченге.
Муни се навежда напред и обляга глава на ръцете си.
— Мили боже — изохква той. — Тя е толкова сладко хлапе. Никога няма да си простя, ако й се е случило нещо. А и след онова, което стана със съдия Грийн…, какво ще си помислят хората?
Какво ще си помислят хората? Имаме убит съдия и изчезнала млада жена, а този кретен обмисля политическите последици. Отвращението ми към него расте по-бързо от градински плевел.
— Трябва да има разумно обяснение — казвам.
— Аз съм човекът, който я убеди да дойде тук — замислено процежда Муни. — Чух я да говори на семинар в Нашвил на тема съчувствието към жертвите. Беше толкова убедителна. Умна, весела, привлекателна. Когато свърши, имах чувството, че съм възкръснал. Малко по-късно я видях в хотелското фоайе. Представих й се и я поканих на кафе. Говорихме няколко часа и я убедих, че Североизточен Тенеси много ще й хареса и ще й е приятно да работи тук.
— Не се обиждай, ама това, което ми разказваш, звучи повече от професионален интерес.
— He! — извиква Муни, като удря силно по бюрото, ококорил очи. — Защо всички вечно си мислят за мръсотии? Нямаше нищо подобно. Просто смятах, че тя ще внесе нещо свежо тук. Освен това, не съм педофил. Достатъчно стар съм да й бъда баща. И точно така се чувствах. Като баща. Имах желание да я защитавам и предпазвам, разбираш ли?
— Съжалявам, не исках да те разстроя. Просто исках да знаеш как изглежда.
Оставям го облегнал глава на ръцете си. Изненадан съм от дълбочината на чувствата му и съм облекчен, че не заговори отново за Рамирез. Но нещо, което Муни каза, определено ме притеснява: „Така се чувствах. Като баща. Имах желание да я защитавам и предпазвам…“
„Чувствах се.“
Говореше за нея в минало време.
Може би бе просто грешка.
Но може би знаеше нещо, което аз не знаех.
22
Анита Уайт седеше срещу съдия Айвън Глас, докато той четеше молбите й за издаване на заповеди за обиск на къщата на Тони Милър и колата на Томи Милър. Беше ги изготвила внимателно, излагайки всичко, което знаеше за отношенията на Рей Милър със съдия Ленард Грийн, самоубийството в съдебната зала, погребението, убийството на съдията и причините да вярва, че има основание за обиск с цел намиране на улики.
Анита се бе върнала в квартал „Езерно пристанище“ и се бе сдобила с подписана декларация от полковник Робинс, съседа видял бялата кола. Беше накарала и любопитната съседка, Труди Гудин, да подпише декларация, че бе видяла Томи Милър да се прибира рано тази сутрин с бялата си хонда. Освен това бе изискала запис на обаждането в полицията на мотоциклетиста, който едва не бе изхвърлен от пътя от бяла кола горе-долу по времето на убийството. Беше се сдобила и с копия от регистъра на отдела за превозни средства, които удостоверяваха, че Томи Милър е собственик на бяла хонда сивик. И бе прикачила цялата документация към молбата за обиск. Беше свършила абсолютно всичко. Сега бе ред на съдията да подпише заповедите, за да й даде възможност да продължи разследването.
Тя бе последвала съвета на Дилард и бе взела компютъра на съдията. Беше го изпратила в Ноксвил, но щяха да минат поне две седмици, преди техниците да пресеят цялата информация и да й докладват. Проучването на хората, които Грийн бе изпратил в затвора, разкри, че само двама бяха освободени през последните шест месеца — крадец на име Уейн Тимънс и Мелани Бюфорд, безопасна, пристрастена към наркотиците фалшификаторка на чекове. Анита смяташе, че нито един от двамата не е вероятен заподозрян.